Притчите

Тазсутрешната приказка на Влади ме подсети, че отдавна се каня да преведа тази. :)

Вълкът сърфирал из будистките сайтове в интернет. Той станал будист откакто гората била посетена от лектор, който дълго и увлекателно разказвал за древното учение, облекчаващо житейските тегоби. Всички животни дружно приели да станат последователи на учението - и заекът, и бурсукът, и таралежът, и лосът, и лисицата. И вълкът се съгласил. Когато в лекцията бил засегнат въпроса за надживяване на кървавото минало и останалите се вгледали в него дълго и осъдително, се почувствал много неудобно и не искал повече да живее с чувство за вина.

Новият живот променил горските обичаи. Всички животни станали вегетарианци. Сега вълкът ходел да тренира бягане заедно с лоса, който бил шампиона по маратон. Вълкът бил втори, защото част от състезателния маршрут била през блатото.

Независимо от това, че вече водел здравословен живот, козината му започнала да пада и по гърба му се появили плешиви петна. Започнало да му се струва, че зайците го гледат с насмешка и пренебрежение, но ... може би наистина просто му се струвало.

Странна работа, лисицата не се променила въобще наглед. Разказвала на всички, че ходи на фитнес в съседната гора. Нямала дъх нито на пилешко, нито на риба. Напротив, ухаела на някакви загадъчни източни аромати, а козината и била гъста и лъскава.

Щракайки с мишката, вълкът прехвърлял коани. "Срещнеш ли Буда, убий Буда* ". Той се замислил. Стомахът му бил пълен със зеле и от там се носело шумно куркане. Същността на парадокса, проумял вълкът, се заключава в това, че не бива да се съди по външни признаци за съдържанието. Не, все пак учението давало своите плодове. След няколко страници, във вегетарианския форум, вълкът видял, че зайците се оплакват от намалените дажби зеле. Вярно, то вече недостигало, но нима той е виновен за това? А във фотогалерията на новините от съседната гора видял лисицата да се прокрадва след шейната на един селянин. Кръвта му рязко и неочаквано запулсирала в слепоочията. Старите му рани започнали да търнят. Кой знае защо, това било особено осезаемо в опашката. Пробудила се паметта на предците му. Вълкът изключил компютъра ...

По време на сутрешния си джогинг вълкът се опитвал да изкара от главата си укоризнения поглед на вълчицата. Тя била родила наскоро. Малките вълчета имали къси опашки и дълги уши. Не приличали особено на баща си, по-скоро напомняли на зайци. Смърдяли противно на зеле. И този насмешлив заешки поглед ... Вълкът тръснал глава, за да прогони картината от ума си. Изведнъж видял насреща си лисицата. Тя ядяла риба.

- Лисо, какво ядеш? Нима риба? - изненадал се вълкът.

- Плодове - лаконично отвърнала лисицата.

- А откъде ги взе? Много са странни.

- Налових ги.

- Дай да ги опитам.

- Иди и си налови сам.

- Но аз и въдица нямам.

- И аз нямам, с опашката си налових.

Вълкът се замислил. Древното и мъдро учение му помогнало да преоцени много в живота си. Не кръвожаден бил той, а наивен. В паметта му изплувало: "Срещнеш ли Буда, ..."

- Благодаря за идеята! - зарадвал се вълкът, откъснал опашката на лисицата и се отправил на риболов.

Слънцето тъкмо изгрявало и кълвяло най-добре. Настъпил новият ден.

---------------------------------------------------------------------

* - Пародията е върху следния цитат от патриарха Лин Дзи:

"Ако искаш да имаш възгледи, съответни на Дхарма, не се поддавай на заблужденията на другите. С каквото и да се сблъскаш вътрешно и външно, убий го. Ако срещнеш Буда, убий Буда. Ако срещнеш патриарх, убий патриарха. Ако срещнеш архат, убий архата. Ако срещнеш родителите си, убий родителите си. Ако срещнеш роднините си, убий роднините си. Само така ще се освободиш от оковите си." Като естествено не иде реч да бъде убиван буквално който и да било, а за отхвърляне на догмите и авторитетите и самопробуждане на природата на Буда.

--------------------------------------------------------------------

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!