Попадна ми, когато събирах приказки за 24-томайската книжка. В обяснителните бележки е записано, че е извадена от статия във вестник с автор П.Матев. Така е искал да го помни народът.
Поклон пред паметта му!
Минах
по пътя на четата му и чух чудна легенда.
Разправи ми я възстар
селянин с обгоряло и набръчкано лице,
живи очи и едри силни
ръце. В джоба на куртката си Ботев носел
не само тефтерче с последни
записки и план за битки, но и шепа житни
зърна. Знаел той,
че ще се сбъдне молитвата му, че ще падне
сразен в боевете. Знаел
той, ясновидецът, че ще бъде скъпа паметта
му за тоя народ от
орачи, и заръчал:
– Дето
падна – там ще заровя тези семена.
Камънак да се случи – тази земя пак ще ги оплоди. Безводно
да е – кръвта ми ще ги напои.
И те ще израстат. По тях ще познаете къде
съм загинал.
Така узнали хората къде е паднал певецът.
Така узнали хората къде е паднал певецът.
"Българско народно творчество", т. ХI "Народни предания и легенди", изд. Български писател, 1963
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Легенда за Ботев"
Публикуване на коментар