Притчите

Откровено ще си призная, че това го качвам за собствените си автосугестивни нужди. Но понеже съм добра, добра, ви разрешавам да го ползвате, ако също имате такива. :D

Живял някога един Управник. Велик бил този Управник и нямал равен на себе си между земните властелини.

Роден бил в семейството на богат търговец. Умирайки, търговецът завещал на сина си пергамент, на който със златни букви били изписани три думи. Скоро след смъртта на баща си синът започнал да управлява града, в който живеел. С течение на времето под негова власт влезли нови и нови градове. Жителите били горди, че имат такъв велик Управник. Образувала се нова държава. А от съседните земи доброволно пожелавали да се включат в границите и. Така държавата продължавала да расте и станала най-великата на земята.

Но земните богове не са вечни. Дошъл сетният час и на великия Управник. Около замъка се събрали безчислени тълпи народ, а край смъртното му ложе - множество слуги.

- Чуйте последната ми воля! - промълвил Управникът. - Искам всеки човек в нашата държава да помни моя завет, завета на моите предци ...

И тогава издъхнал. Пръстите му се отпуснали и пред насъбралото се множество се търкулнал пергамента, който стискал в ръка. Разгърнали го и със затаен дъх прочели трите златоплетени думи:

 При копиране на материали от блога, посочвайте източник!