Притчите

Лакедемонецът Хилон — единият от седемте най-прочути мъдреци, чието име можем да открием в книгите, донесли спомена за живота и деянията на видните мъже от миналото — бил вече в края на своя живот и чувствувал наближаването на смъртта, когато се обърнал към наобиколилите го приятели с приблизително следните думи:
„Много нещо съм рекъл и сторил през моя дълъг и бурен живот и няма за какво да се разкайвам — дано съдбата даде вие сами да се убедите в това. Дори в този момент аз съм уверен, че не съм извършил нищо такова, споменът от което да ми причинява болка. Ала има един-единствен случай, за който все още се колебая дали съм постъпил правилно, или не.
Случи се така, че аз и още двама мои съграждани бяхме съдии по углавно дело, а подсъдимият ми беше приятел. Законът изискваше от нас да осъдим човека. Следователно или приятелят ми щеше да се прости с живота си, или законът щеше да бъде потъпкан. Дълго си блъсках главата как да открия лек за тоя тъй объркан случай. Накрая реших, че в сравнение с всичко друго има един по-поносим изход, и аз го използувах: самият аз тихомълком гласувах за осъждането на приятеля ми, а останалите съдии убедих да го оправдаят. Така аз не наруших моя дълг и на приятел, и на съдия. Тази ми постъпка ужасно ми тежи и ме кара да се боя, че навярно съм бил вероломен и че съм постъпил незаконно, задето при едни и същи обстоятелства, в едно и също време и при съвместна дейност съм се съобразил с най-доброто за мен, а точно обратното съм посъветвал да сторят другите."

Заслужава си да се прочете и продължението тук. 

Днешният ми избор се дължи на факта, че вчера се въздържах да си купя тая книга от любимата ми сергия със стари книги на безценица с чисто възпитателна цел. Тази и още една, която пък и едва ли е преиздавана ... Това възпитание ужасно сърби, държа да отбележа! :(