Срещнали се веднъж в един тесен коридор Тъжната Истина и Вълшебната приказка.
Вълшебната Приказка се усмихнала, а Истината се намръщила.
И тогава се вгледали една в друга. Гледали се дълго и изпитателно.
И Суровата Истина за пръв път в живота си (за пръв път, дами и господа!) отвърнала строгия си поглед встрани. И също се усмихнала.
И казала:"Добре ..."
И добавила:"Добре де! Нека бъде така!"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
20 април 2010 г. в 22:40
:)Добре де!
21 април 2010 г. в 9:18
Добре ...
21 април 2010 г. в 9:26
:) Ами да ... {}
21 април 2010 г. в 13:40
... винаги , ама винаги има хубав изход и той зависи от вярата ни ! :)
/// 4у ли докторке? ///
21 април 2010 г. в 14:28
Ами да! Понякога истината е твърде странна,по - странна и от художествената измислица.
21 април 2010 г. в 20:27
Понякога наистина има нужда от "вълшебна приказка".Когато безнадеждността наднича от някъде.