ВИДЕНИЕ

В сгъстяващата се нощна тъма, когато плаща на нощта покри лицето на земята, се надигнах от ложето си и се отправих към морето с думите: "Морето не знае сън и в неговото бодърстване мога да намеря утешение за безсънието на духа."
Когато пристъпих на брега, мъглата вече се беше слязла от планинските върхове и като димно-пепелен воал, спуснат върху лицето на млада красавица, беше застлала всичко наоколо. Аз спрях и се вгледах в безчетната армия на вълните и се вслушах в бурните им викове. Завладяха ме мисли за вечните сили, стоящи зад тях, за силите, които бушуват заедно с бурите, изригват с вулканите, усмихват се с устните на розите и пеят заедно с ручеите.
Скоро се обърнах и различих смътно проблясващите в пелената на мъглата сенки на три призрака, седнали на крайбрежната скала. Бавно се доближих до тях, сякаш теглен от някаква невидима сила, заключена в естество им.
На няколко крачки от тях замрях, сякаш някакво вълшебство внезапно скова волята ми и пробуди дремещото въображение в душата ми.
В този миг единият от призраците се надигна и проговори с глас, който ми се стори като излязъл от морската бездна.
-Живот без Любов е подобен на дърво, което не цъфти и не дава плод. Любов, лишена от Красота, е подобна на цветя без аромат и на плодове без семена ... Живот, Любов и Красота - това са три ипостаса на единната, абсолютна, независима същност, неизменна и неделима.
Така промълви той и седна.
Тогава се надигна втория призрак и с глас, подобен на шума на водопад, каза:
-Живот без Бунт е подобен на годишни времена без пролет. Бунт, непознал Истината, е подобен на пролет в гола, безплодна пустиня... Живот, Бунт и Истина - ето три ипостаса на единната същност, неразделна и неизменна.
След него се надигна третия и проговори с гръмовен глас:
-Живот без Свобода е като тяло без душа. Свободата, непознала Мисълта, е като смутения, объркан дух. Живот, Свобода и Мисъл - ето три ипостаса на единната, безначална същност, нетленна и вечна.
След това станаха и тримата и заговориха. Гласовете им се сляха в едно и изрекоха думи, които предизвикаха у мен благоговеен трепет:
-Любовта и това, което тя поражда; Бунтът и това, което той съзидава; Свободата и това, което тя умножава, по същността си са три явления Божии. И Бог е Съвестта на разумния свят!
После настана тишина, изпълнена с пърхане на крила и трептенето на безплътни тела. Затваряйки очи, аз ловях отзвука на току-що чутото. Но когато отново ги отворих, пред тях беше единствено морето, облечено в мъглата. А пристъпвайки към скалата, на която стояха трите призрака, видях само благовонни изпарения, възнасящи се към небесата.

Из "Буря" на Дж.Х. Джебран

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

1 Response to "ВИДЕНИЕ"

  1. Michael says:
    9 април 2010 г., 18:55 ч.

    Халил Джубран е гений.Истински пророк!

Публикуване на коментар