ИЗ "СКИТАЩИ ПТИЦИ" НА РАБИНДРАНАТ ТАГОР (ІІ)

"Аз давам цялата си вода с радост," пее водопадът, "макар че съвсем малко от нея е достатъчно за жадния."
***
Къде е фонтанът, който изхвърля тези цветя в непрекъснат изблик на екстаз?
***
Брадвата молела дървото за своята дръжка. Дървото и я дало.
***
Целомъдрието е богатство, което идва от изобилието на любовта.
***
Четем света грешно и твърдим, че той ни заблуждава.
***
Поетът вятър е вън, край гората и морето, за да търси собствения си глас.
***
Всяко дете идва с посланието, че Бог все още не е отхвърлил човека.
***
Тревата търси компания на земята.
Дървото се опитва да намери усамотение в небесата.
***
Човекът се барикадира срещу самия себе си.
***
Какъв е този незнаен пламък в тъмнината, чиито искрици са звездите?
***
Нека животът бъде красив като летни цветя, а смъртта - като есенни листа.
***
Този, който иска да направи добро, чука на вратата. Този, който обича, намира вратата отворена.
***
"Колко далеч си от мен, о, Плод?"
"Аз съм скрит в сърцето ти, о, Цвете!"
***
Копнежът е за този, който напипва в тъмното, но не вижда през деня.
***
"Ти си голяма капка роса под листото на лотоса, а аз съм по-мъничка от горната му страна" - казала росната капка на езерото.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "ИЗ "СКИТАЩИ ПТИЦИ" НА РАБИНДРАНАТ ТАГОР (ІІ)"

  1. nav says:
    19 април 2010 г., 15:20

    на всеки ред отговаря,сигурно, 1 прит4а. :)... има да превъртам сега кадри-спомени. мерси

  2. Gloxy-Floxy says:
    19 април 2010 г., 17:26

    :) Ами да, повечето са точно това.
    Обожавам ги в толкова кратки форми.:)

Публикуване на коментар