ПРИКАЗКА ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА

Това се случило отдавна. Толкова отдавна, че хората почти забравили за него. Но живее в пространството музика. И тя запомня всичко, което става.
В незапомнени времена живеели крилати хора. Те имали стъклени домове, подобни на гнезда. Тези гнезда висели на гроздове сред листата. Въобще, да живеят по дърветата било удобно и сито - там растяли вкусни плодове. Сочната им мекота отлично утолявала и глада, и жаждата.
Крилатият народ предпочитал облекло в ярки цветове и когато хората излитали, въздухът се изпълвал с цветни краски и мелодичен звън - ехо от сребърни криле.
Хората летели, малко време прекарвали на земята. И летели не само във въздуха. Силните им криле ги издигали по-високо. Мъдреците от крилата раса знаели тайната, как да летят там, където няма въздух. Те учели:"Песента на сърцето ще те издигне във висините и ще можеш да видиш далечни светове."
Така говорели те, обучавайки младите да слушат песента на сърцата си.
"Светът - учели старшите - е един и всички ние сме негови части."
"Светът - продължавали те - е сътворен от Любовта, която се проявява и в малкото, и във великото."
"Светът - разпервали могъщи криле старшите - съществува чрез Любовта и без нея ще загине."
Така учели младите крилатите учители. Ту едно, ту друго ято излитало от стръмните скали и се издигало във висините на тъмно-виолетовото небе. Главната тайна на крилататите хора била, че те обичали да летят сред звездите.
"Песента на твоето сърце - поучавали мъдреците - трябва да звучи в унисон със звездите. И тогава всичко около теб ще се превърне в пламък на Любовта."
Велик бил светът на летящите хора и били извършени много чудесни, далечни полети. Много планети видяла крилатата раса. Те познавали звученето на сърцето и предавали знанието си на другите. И звучала песента на Сърцето в пространствата и световете ...
Легендата за крилатите хора преживяла много хилядолетия. Съвременните хора я смятат за една странна приказка. Но в световете, по предишному, живее творящата Любов и песента на Сърцата звучи и досега.

Вслушай се в сърцето си, приятелю! Там звучи древна музика. Позволи и да се лее волно и в съзвучие с песните на далечните светове!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

5 Response to "ПРИКАЗКА ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА"

  1. Кръстю says:
    12 април 2010 г., 23:10

    Дааа ...впрочем,далечно и близко са относителни понятия :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    12 април 2010 г., 23:37

    :)) ... както повечето понятия.

  3. Ренка Says:
    13 април 2010 г., 10:11

    Така е, сърцето те кара да летиш. Но разумът и страхът бързо приземяват и заглушават песента на сърцето... :(

  4. Михаил Янакиев Says:
    13 април 2010 г., 13:31

    Ех! Глокс..Тези притчи, тази акомулирана мъдрост, социалната ни памет.Дали не съм много простодушен
    Глокс,но ако имаш възможност..посочи ми пътя за Страната на Смеха..

  5. Gloxy-Floxy says:
    13 април 2010 г., 14:09

    :)
    Криле си имаш, но и търпение трябва ..., човек да узрее за всеки нов свят. :) Не знам повече от това. :)

    Виж тук: http://prit4ite.blogspot.com/2010/03/blog-post_17.html
    има един коментар, който е адресиран и до теб.

Публикуване на коментар