ИЗ "СКИТАЩИ ПТИЦИ" НА РАБИНДРАНАТ ТАГОР (І)

Тайната на сътворението е като тъмнината на нощта - велика. Заблудата на знанието е като мъгла в утринта.
***
"Какъв е твоят език, о, море?"
"Езикът на вечния въпрос."
"А какъв е езикът на твоя отговор, о, небе?"
"Езикът на вечното мълчание."
***
Не помествай любовта си в пропаст, заради това, че е огромна.
***
Ако проливате сълзи, когато сте пропуснали слънцето, Вие също пропускате и звездите.
***
Вие не виждате това, което сте. Това, което виждате е Вашата сянка.
***
Аз не мога да избера най-доброто. Най-доброто избира мен.
***
"Ние, шумолящите листа, имаме глас, с който да отговорим на бурите. Ти защо си толкова мълчалив?"
"Аз съм просто цвете."
***
Почивката се отнася към работата, както клепачите към очите.
***
О, Красота, намери себе си в любовта, а не в ласкателството на огледалото.
***
Човек е роден дете. Неговата сила е силата на растежа.
***
"Луна, какво чакаш?"
"Да поздравя Слънцето, на което трябва да направя път."
***
Дърветата, както и желанията на земята, се повдигат на пръсти, за да надзърнат в небесата.
***
Звездите не се страхуват да изглеждат като светулки.
***
Новороденото цвете разтваря пъпка и възкликва:"Миличък свят, моля те, недей увяхва!"
***
Бог се уморява от растежа на големите държави, но не и на малките цветя.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

5 Response to "ИЗ "СКИТАЩИ ПТИЦИ" НА РАБИНДРАНАТ ТАГОР (І)"

  1. Bia says:
    14 април 2010 г., 11:22 ч.

    това ми е фаворит!!! :)))

    Дърветата, както и желанията на земята, се повдигат на пръсти, за да надзърнат в небесата.

  2. Gloxy-Floxy says:
    14 април 2010 г., 11:32 ч.

    :) Кой не иска да надникне там ?!

  3. Кръстю says:
    14 април 2010 г., 12:29 ч.

    Един от последните мъдреци...:)

  4. Gloxy-Floxy says:
    14 април 2010 г., 12:30 ч.

    :)

  5. Михаил Янакиев Says:
    14 април 2010 г., 13:59 ч.

    Интересни мисли на един забележителен човек.Мислите които бих отнесъл със себе си са :
    О, Красота, намери себе си в любовта, а не в ласкателството на огледалото.
    Бог се уморява от растежа на големите държави, но не и на малките цветя.
    Вие не виждате това, което сте. Това, което виждате е Вашата сянка.

    Поставените въпроси от Трагор,също заслужават дълбок размисъл.

Публикуване на коментар