Притчите

Живеело в гората дърво. Добро, предобро, но много тъжно. То имало малка дупка, подобна на око, през която разглеждало наоколо и винаги очаквало нещо. А нищо особено не се случвало. Просто шумели листата на съседните дървета и си шепнели помежду си. Валял дъжд, падал сняг, греело слънчице, растяла трева. Но всичко това за нашето дърво било обикновено и скучно, ама съвършено, съвършено безинтересно. А то искало нещо необикновено. Нещо такова, такова, такова ..., което никому не се е случвало, само на него.
Съседите му, които го надвишавали по ръст, постоянно шушукали над него, храстите също хихикали отдолу понякога. А дървото се обиждало.
-Как може да ви харесва да живеете толкова скучно?! Как можете да ми се присмивате! Над моята изключителна мечта! - възкликвало то понякога, разговаряйки само със себе си. И без това никой не го слушал или поне така си мислело.
Освен това много се страхувало, че ще остарее и ще умре, без така и да е видяло нещо особено на белия свят. Че ще остарее, ще падне и ще изгние напразно между тревите. Толкова се страхувало, че веднъж заспало от страх. И засънувало ...
Огромна, безкрайна пустиня с пресъхналото гърло на последната земна река ... И нито капка вода. И нито една тревичка. Нито едно дръвче наоколо. Само сухия, жарък пустинен вятър ... И дървото почувствало, че е обикновено дърво, което иска просто дъжд и просто тихия шепот на листата над главата си, и само да имаше някой, който да му се присмее сега, и птичките да пеят, както обикновено! Станало му толкова самотно и страшно, че за пръв път в живота си закрещяло в съня си от самота! И ...
И изведнъж почувствало как една добра ръка се докосва до короната му.
-Ти какво? Уплаши ли се? Какво ти е, мило? Не бой се! Ние сме до теб! Повече няма да се присмиваме над мечтата ти! До теб сме ... Ние те обичаме!
Това били гласовете на съседните дървета. Злият сън се разсеял като мъгла. Дървото въздъхнало, огледало се наоколо и се усмихнало. Какво необикновено щастие: просто да си жив и да чувстваш, че те обичат!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy