Вървял човек по дълъг път и се натъкнал на огромен камък. Натъкнал се и закрещял:
-Ей, ти, камъко, махни се от пътя ми! Пречиш ми!
Камъкът продължавал да си лежи спокойно. Тогава пътникът започнал да ругае. Дълго ругал, но камъкът и не помръднал. В това време по пътя се задал конник.
-Вижаш ли? А казват, че нищо по-силно от словото няма на света. Цяла планина от думи изсипах, а камъкът - нищо! Лежи си и не ми позволява да премина.
Ездачът слязъл от седлото, вързал камъка с въже и конят го изтеглил от пътя.
-Е, това вече е друга работа - удовлетворено казал пътникът.
-Не! - отговорил конникът. - Словото все пак е по-силно от всичко на света. Ти ми каза, че камъкът ти пречи и аз го преместих. Но когато хвърляш думите си на вятъра, нищо не се получава.
"Волжски приказки" А.В.Беспалов
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
30 април 2010 г. в 12:28
То да се намерят точните думи си е въпрос на умонастройка и мъдрост.Който не ги притежава, спи и сънува(в почти буквалният смисъл на тази дума), макар и с отворени очи..Камо ли да мести камъни..
30 април 2010 г. в 12:59
:) Напълно си прав!