Притчите

Лоза съм дива, явор ми бъди,
да мога със стебло стана ти аз да обгърна!

Бръшлян съм, кедър ми бъди, под бурите узрял,
за да не тънат във прахта зелените ми листи!

Аз плаха птица съм, крило бъди ми смело,
за да потъна в твойта синева!

Кон уморен съм, ти бъди ми остра шпора,
та бързо към целта да полетя, там дето твоят път лежи!

Аз черен хребет съм, бъди на него роза ароматна,
да не сушат гръдта ми корени на дивите треви!

Сумрачен изток съм, изгрей над тъмна бездна,
ти, слънце пламенно, мъглата разпръсни!

Безлунна нощ съм, ти бъди и риза звездна,
отхвърлил всеки страх, да мога въздух да поема със гърди!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy