:) За теб, Мария!
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"
Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина
:) От себе си бих добавила единствено:"Обикнете се и се обичайте!"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
22 април 2010 г. в 13:40
Благодаря ти, Гло.
22 април 2010 г. в 14:30
красиво :))
22 април 2010 г. в 16:38
:) Док! {}
22 април 2010 г. в 16:54
нещата винаги са толкова семпли,просто ние ги усложняваме излишно...
22 април 2010 г. в 17:14
Но дано е по-рано, а не чак на 70 ;)
22 април 2010 г. в 17:17
:) Така е.
22 април 2010 г. в 17:22
:) Да, Лана! Колкото по-рано, толкова по-добре.
Но тия истини се откриват с опита, така че рядко се срещат хора в млада възраст, стигнали до подобни прозрения. Въпреки което съв изненадана да срещна такива и под 30-годишна възраст. :)
22 април 2010 г. в 17:23
... съМ, извинете ... :)
23 април 2010 г. в 14:26
Това е върховно! Много ми хареса.За пръв път го
срещам,а и превода е великолепен. Толкова е радостно,че в нашето отечество има хора,които са
стигнали до подобни прозрения преди да навършат
30 - години..те вече принадлежат на Света.
23 април 2010 г. в 15:38
Глокс,..Прегледах речта на Чарли Чаплин отново и си дадох сметка,че ми е трудно да обясня първите три точки от нея..и двамата със съпругата ми не ги разбираме?... "Днес живея само за настящия моомент, в който се случва всичко."-? Излиза,че Чаплин,спокойно нарушава триадата:минало,настояще,
бъдеще,която едва ли някой разумен човек би..нарушил.Нека си спомним Будиската притча:"Living in the Moment"-Being Mindful in the Present." Там е описан случаят с човекът,който се озовал на една скала, разпънат между два тигъра(Миналото и Предстоящето- наближаващата Смърт),а през това време, две мишки -едната бяла,а другата черна пригризвали
коренетите на винената асма за която се бил хванал...Философският анализ на тази известна притча,хвърля светлина на извънредно много неща, които на бедният и ексцентричен Чаплин,определенно му убягват.. Така че, нека да не бързаме да се дивим над неща ефектни и остроумни но обективно повърхностни,когато говорим за акумулирана мъдрост..
1 май 2010 г. в 11:49
след като прочетеш това разбираш колко е хубавод да живееш и да обичаш себе си
5 май 2010 г. в 9:39
Прекрасен текст. Прекрасен ритъм. Прекрасно съдържание и емоция. Браво на теб Gloxy Foxy- прекрасна реализация на усещането ти за мисия.
5 май 2010 г. в 10:51
:) Благодаря Ви!
30 май 2010 г. в 20:54
Обожавам Чаплин като актьор, режисьор и като всичко, което е в киното. Речта му е изключителна - докато я четях, си мислех, че това са думи са на някакъв мъдрец или на авторитет в духовната област. Имах страхотния късмет да попадна на нея в момент, в който се нуждая точно от това. Благодаря, Гло!
30 май 2010 г. в 21:26
:) Няма защо! В този блог обикновено така се случва. :)
27 юни 2010 г. в 15:47
След като го прочетох осъзнах, че все още не съм започнал да обичам себе си, а отдавна не съм "първа младост" :-(
Ако стигна до 70, дали ще започна най-сетне да се обичам? Чувствувам че имам нужда от това, но все оше не ми стига куража да го започна.
Л.
27 юни 2010 г. в 18:17
:) По-добре не чакай дотогава.
Погледни и тези:
http://prit4ite.blogspot.com/2009/11/blog-post_20.html
http://prit4ite.blogspot.com/2009/11/blog-post_6105.html
може да ти помогнат. :)
26 юли 2010 г. в 1:31
Когато започнем да обичаме нас самите заради това,което сме...заради това,което сме били,тогава ще станем това,към което се стремим!Да се научим да живеем в настоящето,е трудно и възможно,защото миналото е преживяно и оставило отпеатъка си,бъдещето се определя от начина по който сме изживяли настоящият момент.Не бих могла да напиша речта за 30-тата си година по-добре от Чаплин,но бих казала същите тези неща!Систематизирани и подредени точно в този ред!Благодаря ти!
26 юли 2010 г. в 15:43
:)И аз благодаря!
5 август 2010 г. в 14:34
Ако искате, прочетете и това по въпроса дали наистина го е казал Чаплин или е поредната градска легенда http://comoutrosolhos.multiply.com/journal/item/139
А преводът на второто прозрение по-скоро е:
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, като му натрапваш собствените си желания, въпреки че знаеш, че не му е времето и човекът не е готов, и въпреки, че човекът може да съм самият аз. Днес наричам това "уважение".
5 август 2010 г. в 20:59
Имах нужда от това. Благодаря Gloxy-Floxy:)))
8 август 2010 г. в 23:50
:) Възможно е и да е градска легенда .
Няма защо, Цветелинка. :)
19 март 2011 г. в 13:48
Поздравления за избора на текста - по неведомите пътища стига до всеки, който е имал нужда от това послание и то в точния момент. Ако ми позволи Gloxy-Floxy, имам само една малка препоръка (от позицията на професионалия си опит) към чисто езиковото оформление на текста: вместо пълните форми на притежателните местоимения, на места кратките им варианти биха направили звученето на български още по-хармонично и леко. И още веднъж - благодаря за споделянето!
19 март 2011 г. в 13:55
:) Благодаря и аз!
15 април 2011 г. в 22:55
vazhi6tenie i blagodarnost na velikiq 4aplin!
14 октомври 2012 г. в 13:55
съгласна съм с мнението от 19 март 2011 - "по неведомите пътища стига до всеки, който е имал нужда от това послание и то в точния момент", благодаря!
5 февруари 2016 г. в 10:54
Мъдростта идва при нас с времето.Благодаря,Glo.