Живеело на света малко таралежче. Малко, но мъдро и много щастливо. В живота му имало и лоши моменти, но то не им придавало значение и си оставало щастливо, както преди.
Горските жители недоумявали:"Как съумява да живее така таралежчето? Как му се отдава?"
Някои го смятали за вълшебно таралежче, защото даже в тъмното игличките му щастливо светели. И още смятали, че тайната е именно в игличките.
Веднъж, както всяка сутрин, таралежчето отишло на горската поляна да събира гъби. Гледа, на едно камъче седи мравчица и тъжи дълбоко.
-Какво ти е мравчице? - попитало таралежчето.
-Какво ли! - въздъхнала мравката. - Ето, няма ни радост, ни щастие. Колко е печално и унило всичко наоколо!
-Къде е печално? Къде е унило? - удивило се таралежчето. - Погледни как разцъфват цветята и какъв упоителен аромат издават!
-Виждам, че си щастливо, таралежче. Ако аз имах поне една от твоите иглички, може би също бих се полюбувала на цветята.
Таралежчето без да се замисли изтръгнало една от своите иглички, подало я на мравката и продължило нататък.
В храстите видяло кукувичката. Толкова тъжна, че е трудно да преминеш покрай нея.
-Защо си толкова тъжна, куковичке?-попитало таралежчето.
-Как да не тъжа, като всичко е толкова тъжно!- въздъхнала кукувичката.
-А видя ли колко сребристи са днес облаците в небето?
-Не! Но ако имах поне една от твоите вълшебни иглички, може би щях да се рея волно между сребристите облаци.
Дало таралежчето една игличка и на кукувичката и продължило нататък.
Гледа, във въздуха нещо оранжево виси. А то жирафът от скука бил обронил ниско глава.
-Защо си отпуснал така глава? - учудило се таралежчето.
-Ску-у-учно! - въздъхнал жирафа. - Безинтересно!
-Как да е безинтересно? А ти видя ли каква многоцветна дъга има над нашата гора днес?
-Не съм забелязал. Но ако имах една от твоите иглички, може би щях весело да поиграя с дъгата.
Таралежчето дало игличка и на жирафа. А още и на заека, на плъха, на слона, на гъсениците, на катерицата, на божите кравички и въобще на всеки, които поискал игличка за щастие.
И останало голо-голеничко.
Видяла това свраката и казала:
-Ех ти, ежко! Раздаде всичките си иглички, без нищичко остана. Сега къде сам ще търсиш щастие?
-Глупава си ти, сврако, глупава! Та работата съвсем не е в игличките ...
И побягнало през гората щастливото, плешиво таралежче.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
7 април 2010 г. в 17:40
Да, работата не е нито в игличките, нито във видимите неща. Причината е вътре.
Добре дошла:)
7 април 2010 г. в 18:05
:)) Не е! Ама си скубнете, докато още има.
Благодаря, Влади!
7 април 2010 г. в 22:25
Докато не го гризне някой гладен щастливец...
7 април 2010 г. в 22:43
:) Заяждаме ли се ваканционно, м?
Иве, научих нещо, което може да ти е от полза, ако не го знаеш. Дано да ми остане време да ти напиша мейл, че нещо откакто си дойдох, не мога да вляза в час. :)
7 април 2010 г. в 23:32
Отново чудесно. :) Благодаря.:)
8 април 2010 г. в 0:05
:) И аз благодаря!
8 април 2010 г. в 13:06
Не се заяждам. Това ще е резултатът след като остане беззащитно.
8 април 2010 г. в 13:10
:) Амииии, да дадеш на околните това, което им е нужно или поне това, което си мислят, че им е нужно и да останеш цял ...
8 април 2010 г. в 13:24
Напомня ми странно Оскард Уайлд -Принцът и славеят. Идеята е поне същата.
8 април 2010 г. в 13:37
...си е истинско чудо(много невероятно в нашия свят)
4 ноември 2010 г. в 22:09
Gloxi-Floxy, отдавна забелязах, че си умница, но сега разбрах още нещо - много си мила...
Благодаря ти!
4 ноември 2010 г. в 23:30
:D О, благодаря!
9 декември 2013 г. в 9:55
Страхотни сте! Благодаря! :)
9 декември 2013 г. в 17:37
И аз благодаря!