Притчите

Когато Бог създал земята и я заселил със зверове и птици, от всеки вид имало по двойка. По това време и кукувицата си имала мъж, но много не и допадал и взела да се заглежда по чуждите. Издебне момента и вземе да върти опашка – я пред папуняка, я пред гарвана, я пред сокола, че даже и пред петела. Не се харесало това на другите женски птици, събрали се веднъж, нападнали я и я накълвали почти до смърт. Кукувицата поплакала, поплакала и пак се хванала в нейното. Тогава останалите женски отнесли въпроса до мъжа и – той да се оправя с блудната си жена. А тя се смее:
– Чакайте да снеса яйца, да излюпя пиленца и тогава ще се разбере чия жена съм.

Разбрал мъжът и, че кукувицата чака деца едва ли не от цялата гора, само не и от него. Разгневил се, разрушил гнездото и отлетял накъдето му видят очите. А кукувицата се почудила, почудила що да стори, снесла тайничко яйцата по чуждите гнезда (разселила ги по бащинство, тъй да се каже :D) и пак се настанила на едно клонче, да мами чуждите мъже.

Оттогава така останало – кукувицата да живее сама и да подхвърля пиленцата си, да ги отглеждат другите птици.

И все пак понякога и домъчнява за мъжа и и започва да го вика. Затова казват, че когато кукувицата кука, от очите и падат сълзи.