Притчите

Ден 1

Изядох двама рицари и сега имам киселини. Оплаках се на мама. Тя ми изнесе половинчасова лекция на тема здравословно хранене. Дойде си на думата – от 100 години е на салатена диета, все си пази фигурата. С татко няма смисъл да говоря, той е в творческа криза и не е в настроение.

Ден 2

Още ме боли стомаха. Питах момчетата и те казаха, че в такива случаи не бива да се приемат остри и пикантни храни. Решено, повече няма да ям рицарите с мечовете и копията.

Ден 3

При поредния полет чух, че се е появила нова мода – да се похищават принцеси, желателно блондинки и девственици. Какво после се прави с тях, още никой не знае, но всички мислят, че е много яко.

Ден 4

Обиколих дузина кралства. Докарах до истерия осем принцеси, като им исках медицински свидетелства. Така нищо не намерих. Наложи се да схрускам един попаднал под лапата ми Първи Министър. Вкуснооо ...

Ден 5

Разказах за изядения на полета. Момчетата ми завидяха. Оказа се, че първите министри са рядък деликатес. Специално ги охранвали с изискани блюда, за да придобие месото им изтънчен вкус. Казват, че по-вкусни от първите министри били само олигарсите и висшето духовенство, но до тях, уви, няма как да се доберем.

Ден 6

Разхождах се из гората. Изведнъж от храстите изскочи полугол мъжкар, само по кожени панталони и яка брадва. Разкрещя се, че бил известният герой и унищожител на чудовища Конан Варварина. За какво са ми варвари, когато мисля само как да намеря моята принцеса...

(малко по-късно)

Лежа и още по-страстно мечтая за моята принцеса. Варваринът също не си губи времето. Вече пет часа си троши брадвата в ноктите на предната ми лапа. Добро момче излезе. Кога иначе ще намеря време за маникюр. Принцесите кълват само на изискани дракони.

(още по-късно)

Варваринът избяга обратно в храстите. Брадвата му (или по-право това, което остана от нея) изглежда се пада на мен. Благодарих му и го помолих да намине след седмица. Не е лошо да си оправя и ноктите на задните лапи. Като попаднеш веднъж на такъв майстор на педикюра, грехота е да го изтървеш.

Ден 7

По време на полета момчетата се хвалеха с принцесите си. Грилозъб даже има две, висят на верижка на врата му. Обявиха ме за демоде и казаха, докато не се сдобия със своя принцеса, въобще да не им се мяркам.

Ден 8

Намерих някакъв стар, черен замък. На върха на кулата стоеше някаква мома. Мръсна, чорлава и тънка като пръчка. Попита ме дали не съм рицар-спасител. Онемях от такава наглост, но реших да бъда вежлив и отвърнах, че на практика съм дракон и нищо общо с тези ходещи консервени кутии не възнамерявам да имам. Заговорихме се. Момата се оказа принцеса. Била похитена с цел откуп от местния черен магьосник, но всички рицари, едва съзрели "ангелския и лик", предпочитали да откупуват себе си от магьосника, само и само да не се налага да я спасяват. Два пъти се разплаках от жалост. После дълго мислих. Принцесата не е кой знае каква, но все пак е принцеса. И без съмнение е чиста и непорочна. Решено, отвличам я с нейно съгласие.

Ден 9

Принцесата се разочарова, като видя пещерата ми. Каза, че всички порядъчни дракони трябва да трупат злато, а при мен е някак празничко. Дълго и обяснявах, че драконите са различни – някои имат склонност към нумизматиката, а аз събирам марки. Искаш ли да ти покажа колекцията си?

(по-късно)

Принцесата се разрева и ме прасна с класьора по главата. Каза, че у всичките принцеси дракони като дракони, съкровища събират, а на нея неудачницата и се паднал някакъв филателист-ботаник. Успокои се, едва когато и казах приблизителната цена на една страница от албума. Мисля, че с нея ще се спогодим.

Ден 10

Зад стената се разшумя мама. Явно пак си е открила някакво мастно натрупване. Преди да успея да кажа гък, принцесата избяга в нейната пещера. Каква нелепа загуба!

(по-късно)

Оттам е подозрително тихо. Излизам на разузнаване ...

(още по-късно)

Това пък как да го разбирам? Мама и принцесата седят почти прегърнати, обсъждат диети и рокли от моден журнал отпреди триста години. Появата ми бе посрещната с радостни викове, защото на принцесата и свършили гримовете и трябвало да пратят някого спешно до града. Така че със списък, дълъг колкото опашката ми, се отправям натам.

Ден 11

Какво толкова има да се крещи? Каквото поискаха, това и донесох. Да отмятам по списък насред площада, докато ме обстрелват с катапулти, арбалети и магически жезли ли? Целия магазин ви донесох, сами си избирайте! Да, с все магазинера. Я се разберете с него, а аз ще прескоча до езерото.

Ден 12

На езерото е тихо. Няма шумотевица, няма скандали, няма кралски гвардейци с онези идиотски пики. Сигурно ще трябва да прескоча до градския арсенал, че клечките ми за зъби са на привършване. Накратко казано, тишина и благодат – само аз и един слабо познат магьосник. Сладко си поприказвахме. Той ми сподели дузина рецепти, които могат да се приготвят със зъби, нокти, люспи и кръв от дракон. А аз в отговор му разкрих как се готви печено от магьосник в собствен сос. Разотидохме се уморени, но доволни.

Ден 13

И отново на полет с момчетата – любимо! Те се присмяха на принцесата ми. Затова се наложи да изфантазирам куп приказки за зли чародеи и игри на боговете, изменили прекрасния и лик. След това, за да сменя темата, им казах, че последната мода в чужбина е да се похищава не само принцесата, ами целия кралски двор и краля в добавка. Момчетата се замислиха и след това някак рязко отлетяха.

Следва продължение ...