Притчите

Крал Жилберт обичал да постъпва справедливо и откровено. Освен това не обичал много да говори и споделял мнението, че за човек трябва да се съди не по думите, а по делата му.

"Не са важни приказките ти, глупости на търкалета всеки може да ръси, важното е какво вършиш."

Така често казвал крал Жилберт на чаша вино, на лов, в залата на съвета - въобще където дойде. Той много обичал кралството си, което не било голямо, никога не водел войни и се предпазвал не само от стълкновения, а и от всякакви отношения със съседите си. Бил висок, едър и румен, а приятното му лице излъчвало доброта и откровеност. Когато дошло време да се ожени, решил да не търси чужда принцеса, а да си избере за невеста някоя от девиците в кралството си.

"Войни не водя, чужди езици не знам, външна търговия нямаме – така че за какво ми е чужда принцеса? Няма да мога и да разговарям с нея, ще вземе да се цупи на всичко и да налага обичаите на собствената си страна. Трябва ми само любяща жена, много да не приказва, да ме уважава и добре да възпитава децата. Ще ми се пълничка блондинка, впрочем  и това не е важно – важното е да е добро момиче."

С тази мисъл кралят написал обява, в която канел да се запише всяка девойка, без оглед на титлата, от 16 до 25 години, желаеща да стане кралица. Показал обявата на канцлера си и попитал:

– Не е лошо, а?

– Обявата е съставена прекрасно, Ваше Величество. Само едно ме смущава: как ще разберете коя от тези девици ще стане добра жена и ще Ви уважава?
– Всичко съм предвидил. Тези, които се запишат, няма да ги каним. Ще поканим онези, които не са се записали, и ще си избера от тях. Поне ще мога да съм сигурен, че са скромни девойки и не са се полакомили да станат кралици. Добре съм го измислил, нали?

Канцлерът помълчал и казал:
– И все пак липсва нещо.

– Какво?

– Вдовици.

– Какви вдовици?

– Най-обикновени. Защо Ваше Величество да не покани и вдовици за годеници, стига да са подходящи по възраст?

– Вдовици казваш? Дали няма да е неприлично да се оженя за вдовица? Впрочем има и вдовици, които с нищо не са по-лоши от девиците, особено ако са по-пълнички. Давай перото и мастилницата, ще добавя и вдовиците. Е, сега всичко изглежда наред.

Канцлерът прегледал обявата и попитал:
– А какво ще правите с тези, които са се записали, а няма да повикате?

– Ще им изпратя по една монета и по една панделка за коса: на блондинките сини, на брюнетките червени, а на вдовиците по една метална брошка с моя портрет. Така ще е прилично, нали?

– Така ще е напълно правилно, Ваше Величество.

Вестоносците разнесли обявата по цялото кралство. Започнали големи вълнения. Даже девиците и вдовиците, които били чукнали четиридесетака, си подправили метриките, уверявали, че са на не повече от 20, шиели си рокли и отрано започнали да си мажат лицата с гъша мас, за да свежи и привлекателни за деня на сгледата. Дебеланките се опитвали да отслабнат, кльощавите да напълнеят, беззъбите си слагали зъби, гърбавите си шиели дрехи, които да прикрият недъга им. И всяка в дълбините на душата си била уверена, че тя ще е избраницата на краля. Какво било разочарованието им, когато след две седмици получили по една монета, а също и по една синя панделка за блондинките, червена за брюнетките, а за вдовиците по една метална брошка с кралския образ. В добавка имало писмо да не си създават затруднението да се явяват на сгледа. Незаписани в цялото кралство се оказали всичко на всичко шест: една вдовица и пет девици. Вдовицата се наричала Женевиев, а девиците: Арманда, Катерина, Жана, Сузана и Никол. Те не били нито гърбави, нито криви, нито куци, нито спънати, въобще били изрядни по всички точки и било чудно защо не са се записали за кралски годеници. Вдовицата била на 23 години, а девиците на по 18. Женевиев била висока и червенокоса, с алени устни и бледо лице, а погледът и винаги бил спуснат към земята. Арманда и Катерина били брюнетки: едната висока и стройна, а другата мъничка, весела дебеланка. Жана, макар и на 18, изглеждала на 14 и била изплашено дете с ленени коси и големи сиви очи, в които мислите плували бавно като лебеди по северното езеро или облаци в есенното небе. Сузана също била червенокоса, но от различен тип от този на Женевиев: тя приличала на диво зверче, гледала изпод вежди, а сплъстените рижи къдрици, падащи по челото и и придавали съвсем див и странен вид. Нея довели вързана, защото деряла и хапела, когато се опитали да я вземат. Никол била съвсем обикновена девойка: нито висока, нито ниска, нито пълна, нито слаба; косите и били руси, лицето чисто, без особени белези. Е, имала една бенка на дясното рамо, но какъв белег е това? Притова не се виждала под роклята. Походката и била бавна, гласът тих, думите приятни и разсъдливи. Такива били годениците на крал Жилберт.

Следва продължение ...

Докато го напечатам, можете да правите залагания коя ще е избраницата. :D