Изгубеното оръжие на Архимед

:) Това е драконовата приказка, която бях тръгнала да превеждам снощи, преди да се сблъскам с "Неспящата Некрасавица".
Не знам дали сутрин си спомняте какво сте сънували през нощта, аз обикновено не. Обаче тая сутрин си спомням донякъде и се оказа, че насън си разказвам приказки. И по-точно нощес съм си разказвала тази, защото бях намерила много удачен български изказ на едно словосъчетание, само дето в момента си спомням половината от него. :D Но, докато стигна дотам, ще го измъдря.

– Е?.. – попита драконът.
– Ама ти това сериозно ли? – избуча рицарят от дълбините на шлема.
– По-сериозно не може и да бъде, – увери партньора си гущерът. – Това нещо, намерено сред документите на моя дядо, ще ни послужи и още как.
Рицарят, обаче, реши да доизясни ситуацията. Ей така, за всеки случай.
– Тоест ти, бидейки в здрав ум и с ясна памет, твърдиш, че тази глупост, – рицарят презрително размаха късчето папирус с едва различима рисунка на него, – може да ни дари насъщния хляб?
– А също и парче масло, което да намажем отгоре. И прочие дивиденти.
– Благодарение на чудо господне?
В отговор се разнесе гръмко кикотене. Драконът беше паднал по гръб, махаше с лапи във въздуха и цвилеше от смях. От драконовата паст във всички посоки летяха огнени протуберанси. Рицарят бързо спусна забралото и едва след това си спомни, че папирусът е останал отвън. Рисунката вече тлееше. Наложи се бързо да я стъпче с крака.
– За какво ни е чудо? – попита драконът, след като си пое дъх. – Защо да тревожим Бог за глупости? Ние ще получим своето, първо, благодарение на ...еее, наличието върху ескиза на добре познат сиракузки бранд.
– "Добре познат" какво?
– Нима не забеляза, че в горния край на рисунката накриво е надраскано "Архимед"? И второ, ще се възползваме от изгодната геополитическа ситуация.
– Аааа, – разбиращо закима рицарят, без да е проумял каквото и да било и на йота, – но ние не знаем каква работа върши надрасканата тук измишльотина.
– Слушай, драги, – търпеливо въздъхна драконът, – ние говорим за извличане на печалба от това, че притежаваме стока, не е ли така?
– Възможно е, – измънка рицарят, колкото да каже нещо.
– Повярвай, за тази работа качествата на стоката нямат никакво значение.
– А какво има?
– Качествата на търговеца, разбира се!

... В тронната зала нямаше къде игла да хвърлиш от набутания вътре народ, но около двамата невиждани посетители някак от само себе си се образува празно пространство.
– Хм ..., – кралят се почеса някъде между короната и дясното ухо. После се вторачи в стоящата пред него двойка.
Драконът в отговор се усмихна. Кротко. Доколкото му позволяваше съблезъбостта.
Кралят го втресе, но умело го прикри.
– Признавам, че вие, хм, правите впечатление ...
– ... на честни особи? – разбиращо кимна рицарят.
– Просто правите впечатление, – уточни монархът и отново плъзна поглед по туловището на дракона, чиято глава опираше тавана на тронната зала.
– Нима не Ви вдъхваме доверие, Ваше Величество? – с обиден глас се поинтересува гореспоменатото туловище. И се протегна, оставяйки дълбоки следи по пода с острите си нокти.
– Не, не, какво говорите ..., – плесна с ръце кралят. – Вдъхвате и още как!
– Тогава какво ще кажете за нашето предложение? – присви очи драконът.
– Да допуснем, – монархът разгъна папируса на коленете си, – че ... аз приема за автентичен подписа на автора на изображението. Както и да повярвам, че свитъкът с чертежа на легендарно, древно, свръхсмъртоносно оръжие е бил отнесен от Вашия дядо от горящата Александрийска библиотека ...
– Именно така е, Ваше Величество, – с готовност потвърди драконът. – Ето, даже е обгорял по краищата.
– ... Имате право, че с оглед на предстоящата война подобно изобретение никак не би било излишно ...
Драконът засия.
– ... Но, в името на всичко свято, обяснете, КАКВО е това?
Рицарят с преувеличен интерес започна да изучава орнаментите на тавана. Драконът недоверчиво се взря в краля:
– Как, Ваше Величество, нима НЕ РАЗБРАХТЕ?
– Сами казахте – папирусът е старинен, изображението е почти изтрито, – замънка августейшата особа, нервно потропвайки с жезъла.
– Но това е последното изобретение на Архимед! Нима кръвта не кипва във вените Ви при вида на тези хармонични стоманени извивки? Нима не разпознавате това хищно жило, жадуващо да се впие в противника?
– Еее ..., "хищно жило" казвате, може би го разпознавам, – измрънка монархът, за да не се покаже съвсем тъп пред струпаните покрай стените на залата поданици.
– Тогава аз съвършено не Ви разбирам, Ваше Величество, – сви рамене драконът.
– Аз също, – намери за нужно да внесе своята лепта и рицарят.
– Архимед е бил гений. Само погледнете скицата му – идеалната форма. Нима не проумявате, че в това изобретение е бъдещето. То ще завоюва континенти! – продължи да назидава присвития на трона крал гущерът.
– Да, да, – притеснено изблея онзи и се намести нервно.
– Щом е"да", тогава плащайте, – отсече драконът. – Или предпочитате това вундервафе да се озове в ръцете на противника Ви?
– Последна молба, – покашля се кралят, след като ковчежникът отброи последните монети.
– Да, Ваше Величество, – почтително се поклони гущерът.
– Ето тук, в ъгъла, виждам дребни букви – явно, бележка от самия Архимед. Казват, че драконовото зрение е в пъти по-остро от човешкото...
– Правилно казват, – съгласи се гущерът.
– Тогава не бихте ли ни прочели какво е написано?
– О, разбира се, Ваше Величество, – драконът се вгледа, без да помръдва от мястото си, и озвучи прочетеното.
– Как, как? – не разбра кралят.
– Повтарям още веднъж по букви, слушайте и запомнете: "т", "и", "р", "б", "у", "ш", "о", "н".


Публикувано от

4 Response to "Изгубеното оръжие на Архимед"

  1. Божан Божков says:
    16 март 2015 г., 12:50

    :D Страхотна приказка!

  2. Gloxy Floxy says:
    16 март 2015 г., 13:24

    :) Благодаря!

  3. aqualia aqualia says:
    27 март 2015 г., 18:16

    Великолепно! ;)

  4. Gloxy Floxy says:
    27 март 2015 г., 18:26

    :) Благодаря!

Публикуване на коментар