Продължава оттук.
Ден 14
Стана някак тихо. Само кралската войска усилено марширува из гората. Малко се поразходих. Срещнах търговеца, който ми доставя редки марки. Разговорихме се. Оказа се, че през последните дни драконите са опразнили дворците на двадесетина столици. Народът е в паника и се носят слухове за нашествие на чудовища и гнева на боговете. Обещах да поразузная.
Ден 15
На полета е весело. Купища народ и всички са в паника. Момчетата се хвалят кой повече е успял да домъкне. Особено доволен е Грилозъб. Той заловил крал, някаква дама, финансов туз и десетка придворни. Оплаква се, че за флош роял не му достигало само вале, но какво е това и с какво се яде, той понятие си няма. Смътно започвам да се досещам, че ако всички измрем, ще е от колективна глупост.
(по-късно)
Мордогриз домъкна някакъв знаменит пълководец. Онзи първо беше в ярост, после едва не се пукна от възторг. Заяви, че такова количество смъртоносни бойни машини на едно място още не бил имал удоволствието да види. Преди да се усетим, вербува Мордогриз и още две момчета в армията, обяви Велик Поход до Края на Вселената (или поне до оня водопад) и, повеждайки всички заловени крале и свитите им, се отдалечи в неизвестна посока ... Мисля, че скоро полети няма да има ...
Ден 16
Принцесата само ме подпитва вярно ли е, че драконите можели да се превръщат в хора. Казах и, че е вярно, но за целта е нужен магическия еликсир, който пази мама. Принцесата сериозно се замисли.
Между другото, магазинът с козметика сериозно и помогна. Или поне дотолкова, че гоблините да не почват да се кискат, като я видят от километър. Сигурно е добре да и донеса още това-онова, но не ме пускат. Мама заяви, че големият избор е хубаво нещо, но да превръщам пещерата във филиал на търговски център тя не позволява.
Ден 17
Домъкна се първият героичен спасител на принцеси. Даже не успях да се събудя, когато той вече беше изхвърчал от пещерата, преследван от принцесата с хурка в ръка. После дълго се опитвах да го сваля от короната на най-високото дърво, където беше успял да се покатери. Беше изпаднал в шок бедничкият и само питаше кого от нас трябва да спасява. Уверих го, че никого, и го упътих към най-близкия град.
Ден 18
Още един спасител. Този път е елф. От чистокръвните. Дойде с лютня и запя, призовавайки ме на двубой. Скука. За принцесата също, седи на гърба ми и замеря певеца с гнили домати. Добре, че докарах цяла каруца!
(по-късно)
А певецът си го бива. Да издържиш цели пет часа под обстрел и да продължаваш да пееш в оклепани дрехи и лице, цялото в доматен сок, си е изкуство. Само доматът, попаднал в устата му, успя да го накара да млъкне и да си тръгне.
Ден 19
Елфът се върна и то не сам, а с оркестър. А доматите свършиха. Впрочем, всичко не е толкова лошо, защото още при първите акорди от пещерата си изхвърча татко, видимо изцелен от своята депресия, и радостно закрещя, че най-накрая на гости са му дошли истински творчески личности, на които може да демонстрира дълбочината на своя многопластов талант. Чудя се как ще покаже тази дълбочина на припадналите елфи.
Ден 20
Нещо шумно стана тук. Пещерата е обсадена от моделиери с най-новите десени за моята принцеса. Тя седи върху главата ми и раздава нареждания. Този, който и демонстрира некачествен образец, незабавно бива осъден на изяждане. От мен, естествено, без въобще да и пука, че вече се наядох за месец напред. Мама отвори фитнес, от който добивам чувството, че живея върху вулкан. Татко се занимава с елфите си, учи ги на пеене. С една дума - лудница!
Ден 21
Опитах се тихичко да побегна. Но ме върнаха обратно. Около пещерата е разгърнато мащабно строителство. Принцесата обясни, че от войната при нас са избягали всички хора от областта, защото собственият дракон е страшен, но чуждите са още по-страшни, а тук със сигурност няма да дойдат. Прибраха колекцията ми от марки в хазната на създаващото се кралство. Да се оплаквам на родителите си няма смисъл. Татко с елфите си съчинява нов химн. А мама разработва ферма за салата.
Ден 22 ( и изглежда последен)
Прощавайте мили приятели в полет! Прощавайте мили рицари, магове и прочие спасители! Искат да ме правят крал против волята ми. Принцесата каза, че първо трябвало да се погрижим за наследник. Да, тя наистина стана прекрасна, но аз не искам да ставам човек. А-а-а-а-а! Носят еликсира-а-а! Спасете ме-е-е!!!
(от ръката на принцесата)
Не, мили мой драконе. Като спасяваш принцеси, ще си носиш и отговорността ... Нищо, нищо. Ще направим от дракона човек и още как!
А то, милото, само искаше да е в крак с модата! Умната, значи! :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Дневникът на дракона (продължение)"
Публикуване на коментар