Притчите

Кралят ги погледнал и всички те му харесали, но го интересувало защо всяка от тях не откликнала на обявата за кралска годеница. И решил заедно с канцлера да ги разпитат една по една. Първа повикали Женевиев. Тя се поклонила мълчаливо и зачакала да чуе какво ще и каже кралят. Кралят също помълчал и после попитал:
– Кажете, госпожо Женевиев, защо не се кандидатирахте за кралска годеница? Или, може би, искате да запазите верността към покойния си съпруг, защото сте вдовица, доколкото ми е известно? Не се страхувайте и отговорете откровено.

Женевиев вдигнала към краля уморените си очи и отвърнала:
– Ще Ви отговоря съвсем откровено. Независимо от това, че съм само на 23, за шест години имах шестима мъже, Ваше Величество; двама от тях умряха, четирима се разведоха с мен. Освен това имаше много млади мъже, които обичах и  които ме обичаха. Колкото и различни да бяха помежду си, историята беше все една и съща: след кратък период на наслада неминуемо идваха навикът, скуката и отвращението. Аз не мога без ужас да помисля за брак. Ваше Величество, макар и крал, е човек като всички ни и на мен не ми се искаше Вие да получите такава скучна жена, а у мен, вместо уважение към Вас като мой крал, да се яви досада от новия брак. Много съм изморена и нищо не мога да чувствам, затова позволете ми да се оттегля в манастир. Казах Ви всичко съвсем откровено, без да скривам каквото и да било.

Кралят я пуснал и заповядал да доведат Арманда, която попитал абсолютно същото.

Арманда, със стиснати зъби и вдигната глава, надменно проговорила:

– Да се омъжа за човек, когото ненавиждам от все сърце?! За кого ме мислиш? Нима забрави, че моят баща трябваше да стане крал, а не ти? Ти завладя трона като крадец и искаш да ме ощастливиш с ръката си? Действително завидна чест е да бъдеш жена на такъв тлъст глупак. Че аз още първата нощ бих те убила, бих те отровила, обесила, задушила. Даже още сега няма да ми избягаш.

С тези думи измъкнала от наметката си дълъг кинжал и се хвърлила към краля, но канцлерът успял навреме да я обезоръжи, докато кралят викал зад гърба на трона:

– Отпратете я вкъщи незабавно! Ах, каква си ловка и притворна! И това ми било годеница!

Стражата отвела Арманда и довела при краля Катерина. Тя била такава мъничка, кръгличка, през цялото време се усмихвала и се изчервявала.

Кралят я хванал за брадичката и попитал:

– А ти, душичко, каниш ли се да ме убиваш?

– Ах, какво говорите! – отвърнала Катерина и се изчервила още повече.

Кралят и се полюбувал и продължил:
– И защо, миличка, не поиска да се запишеш за моя годеница?

– Но каква жена бих могла да Ви бъда аз? А има и още едно обстоятелство.

– Какво обстоятелство?

Катерина погледнала краля и попитала тихичко:
– Може ли всичко да кажа?

– Разбира се, дете мое. Не само може, а даже и трябва, няма от какво да се стесняваш.

– Да, ами ето какво: аз обичам сина на нашия бакалин, Петър, и тъй като не мога да бъда сгодена едновременно за двама души, затова и не съм се записвала за Ваша годеница, за да не огорчавам моя Петър. Ах, Ваше Величество, ако го знаехте само какъв е миличък и как хубаво свири на гайда. Пък и ме обича от сърце. Цяла вечер страда под липите, толкова се боеше, че ще се запиша. Те имат пет крави, три коня и магазинът им е добър, не по лош, отколкото в града. И старецът, макар че е строг, ме обича. И не че се хваля, но излизам само с Петър. Аз съм твърде весела, но това не е лошо, нали?

Кралят я прегърнал и казал:

– Твоят Петър освен бакалия, коне и пет крави, има и чудесна годеница. Поканете ме на сватбата или още по-добре да направим двете сватби заедно.

– Много сте добър, Ваше Величество! Повярвайте, ако не обичах Петър, непременно щях да се омъжа за Вас!

– Какво да се прави, не можем да заповядваме на сърцето си.

След Катерина при краля довели Жана. На вид тя била съвсем дете. От уплаха дълго не разбирала какво я питат. Канцлерът и с думи, и с жестове показвал – защо не иска да се омъжи за краля. Накрая сякаш разбрала и заговорила със заекване:

– Ами, ами ... Ангелът не дава ... с пика ...на блатото... Ангелът е строг, строг ... Ризата му е червена... Овце пасях ...Казва: не, не, не се омъжвай...Ангелът е строг...С пиката в гърдите ме удари... А на мъжете краката са им космати .... От краля ме е страх, в блатото ще ме прогони... Ангелът е строг, ризата му е червена... А мъжете...

Кралят слушал, слушал и казал:

– Изпратете я в приюта да предсказва на стариците. Каква годеница е това, за бога?! Блажена е това, не годеница.

Но ако с Жана малко можело да се разговаря, то със Сузана не можело и дума да се обмени, защото тя не говорела, а само драскала и хапела. Отпратили я и кралят казал:

– Все едно да се ожениш за котката. Е, коя остана? Доведете последната. И тя ли е някаква бясна?

Влязла Никол: нито висока, нито малка, ни слаба, ни дебела, лице чисто, коси руси, очи сиви, глас тих, разговорът приятен, полека върви.

Кралят и нея същото я попитал, а тя му отговорила:

– Аз не съм против семейния живот, но още не съм си намерила никого по сърце. Нищо нямам против Вас, но не се записах, защото не Ви познавам, не исках насляпо да вървя. Ако се познавахме от по-рано, щеше да е друго нещо. Аз така го разбирам – веднъж като се омъжиш е за цял живот. Затова седем пъти мери, един път режи.

На краля му харесали тия думи и казал:

– Да се опознаем тогава. Погостувай ми за известно време и ще видим.

Никол се съгласила и останала да живее при краля. Водела домакинството, играела с него на табла, кърпела му чорапите и варяла сладко. Така се опознали, опознавайки се се сприятелили, сприятелявайки се се влюбили, а влюбвайки се се оженили. И много си подхождали. И двамата били разсъдливи, сърдечни и спокойни. Сватба вдигнали заедно с Катерина и нейния Петър. Тържествата продължили цяла седмица. По време на един пир крал Жилберт извикал канцлера и му казал:

– Цял живот съдя хората по постъпките, а се оказва, че и това не е правилно, защото една и съща постъпка може да бъде извършена по съвършено различни причини. Вземи моите шест годеници: всичките отказаха да се запишат, но колко различни бяха мотивите им. Постъпките нищо не значат, важни са причините, които са ги породили, а най-важното са хората.

М.А.Кузмин