Притчите

Макар Коледата вече да отшумява, реших да кача тази коледна история от една потребителка, защото много ми хареса.

... Никога не е късно за една хубава история, нали?! :)

Вървим с племеницата Мили в предпразничния Неапол. Светулките на гирляндите мигат. Събрали са целия коледен огън от пъстрите дюкянчета. Небето над нас сияе. Продавачите стоят около красивите коледни ясли – наречени „презепе”. Тълпи от туристи и неаполитанци са тръгнали на вечерна разходка. Не можеш да се разминеш. Всички гледат – почти никой не купува. Кризата е превърнала Коледния базар при "Сан Грегорио Армено" в приятно място за разходка и безплатно зрелище. Виждаме Марко, момчето на съседката, което с премръзнали пръсти се е свило зад една улична сергия . Мили го пита – „Да ти донеса ли чай?” Марко кима с глава. Алесандра го е оставила да продава гирлянди, звезди и малки кадифени кутийки – във форма на сърца и камбанки, в които са сложени сребърните фигурки на Мария, Йосиф и Детето – спасител. Сърцата са червени, камбанките - сини. Драго му е, че майка му го има за мъж в семейството. Той вече е на десет и може да се оправя сам със стоката. Сергията му е метър на метър и почти на ъгъл, все някой може би ще купи миниатюрното свето семейство.

Мили се връща с пластмасова чашка чай, завита със станиол. Марко я стиска между ръкавичките без пръсти. Позагрял, той се опитва да извика високо: „ Насам! Красиво и евтино! Подаръкът е от нас!” Ние с Мили стоим от лявата страна, да не закриваме сергията. Минава час, без никакъв резултат. Марко пак оклюмва. Майка му е на друга сергия и няма възможност да дойде при него, заради тълпата... Виждам една сълзица, която Марко скришом избърсва. Очите му се зачервяват. Още малко и ще се разплаче. Разбираме, че цял ден нищичко не е продал, а за масичката трябва да плащат наем, за осветлението също. Казвам му, че можем още да постоим с него, за да не се чувства сам. Той ни поглежда с благодарност. В този момент, красиво малко момиченце с черни бадемови очи и блестяща розова диадема дърпа баща си за ръкава... „Виж, виж,тати,  искам ги! Искам и сърце, и камбанка!” Момчето услужливо показва сребърните фигурки на момиченцето и ги слага в двете кутийки.  Вади и една посипана с кристали звезда за елха и я прибавя към тях. Сръчните му ръчички изведнъж не усещат студа. Подава пакетчето на малката. ” Ето, за теб струва само 5 евро!” и се усмихва широко.  Поема парите от баща й -   банкнота от 10 евро и му връща остатъка. Мъжът изненадващо не иска ресто. Но Марко театрално, настоява:  „Господине, аз съм един честен търговец!” и слага ръка на сърцето си, съвсем по неаполитански. Мъжът се усмихва и уважава молбата му. "Благодаря, за звездичката!", смее се малката принцеса и тръгва с татко си. „Чао, белла! Чао, синьоре!” Марко е забравил за студа. И очите му заблестяват - същински коледни светлинки. 

Лилия Ресенска