Текстът на Коелю:
Богородица с младенеца Иисус на ръце се спуснала на земята, за да посети един манастир. В радостта си монасите се наредили в права линия, за да й покажат уважението си: един от тях рецитирал стихове, друг й показвал светещи картини от Библията, трети чел имената на всички светии. Най-накрая в редицата стоял скромно един свещеник, който никога не бил имал шанса да се учи при мъдреците на своето време. Неговите родители били обикновени хора, които работели в пътуващ цирк. Когато дошъл неговият ред, монасите искали да свършат с оказването на почести, страхувайки се, че той може да развали впечатлението за тях. Но той също поискал да покаже любовта си към Девата. Смутен, виждайки неодобрението на братята си, той извадил от джоба си няколко портокала и започнал да ги подхвърля във въздуха — жонглирал с тях така, както го били научили родителите и циркът. Само че благодарение на това младенецът Иисус се усмихнал и запляскал с ръце от радост. И само на този скромен монах Богородица дала да подържи за малко Сина й.
източник
Текстът на Анатол Франс - тук.
Публикувано от Gloxy-Floxy
16 юли 2012 г. в 20:34
Коелю има доста либерално отношение към закона за авторското право. Даже сам беше качил книгите си за свободно сваляне от мрежата. Очевидно смята, че това е двупосочно. Бих се съгласил с него, ако беше посочил източника.
16 юли 2012 г. в 23:07
И на мен ми се струва, че щеше да е добре нещо като библиография да има ..., друг въпрос е, че не го знам как преразказва. Случва ми се, четейки, да запомням притчи и приказки, без да съм тръгнала умишлено да ги превеждам и след време нещо ме присеща и ги преразказвам, но ако мога да посоча източник въобще, е твърде условно. Не че лежа през цялото време на тая кълка.
По същество обаче не харесвам тенденцията на популярните съвременни притчописци да отсрелват художествено ценни текстове и да правят чучела от кожите им ...:)
25 юли 2012 г. в 15:04
Разбира се, че текста на Анатол Франс е по-въздействащ! Коелю не за първи път преразказва и то доста бездарно притчи от други автори.
27 юли 2012 г. в 17:50
:) Споделям напълно.