Притчите

А любовта е рече той
като снега: навява меко
понякога и върху всички
но скоро се стопява.

А тя отвърна любовта е
жарава грееща в огнището
когато те обхване те изгаря
и трябва да я стъпчеш.

Тъй си говореха и тъй посегна
той към нея тя не стори нищо
и в леглото му остана.

Той се топеше тя гореше
ала докрай не вярваха в любов
която трае до смъртта.

1988

Ула Хан
превод: Венцеслав Константинов

Снощи ми попадна това стихотворение в една руска библиотека и тая сутрин тръгнах да го превеждам, но се сетих да погледна дали вече не е и го намерих в Литернет. Та в крайна сметка реших да заложа на превода на професионалиста. :)

Публикувано от Gloxy-Floxy