Вчера четох истории за Настрадин Ходжа, измежду които ми попадна това. Дали е истина не знам, но ми стана интересно и реших да споделя.
Когато избухнели, започвали да сипят клетви, но запазвайки тона, вмъквали вътре отрицателна частица. Примерно, вместо "Зло да те застигне!", казвали "Зло да не те застига!" Така по тона детето разбирало, че е виновно, а от друга страна ангелът, който седял до него и записвал пожеланията за живота му, получавал положително послание.
Предполагам за този ангел става въпрос. :)
За мен лично тая концепция издиша нещо, защото открай време вярвам, че "горе" дешифрират точно тона и излъчването, в които щом си като градоносен облак едва ли се намира някакъв позитивизъм. Формалната фраза - не.
Други ще възразят, че децата не трябва да се ругаят въобще. Да не избухваш никога не е естествено за мен, но колкото по-рядко, толкова по-добре, разбира се. Клетвите са неприемлива крайност.
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Как узбекските майки ругаят децата си"
Публикуване на коментар