Притчите

Орелът Лал живеел отвъд река Иравади, високо в планините, в една пещера сред скалите. Лал бил красив и силен, затова не само птиците,  но дори сърните, газелите джейрани и саблерогите антилопи избягвали да се срещат с него.  А старият бухал с острите нокти, този нощен разбойник - от сутрин до вечер прекарвал в хралупата си в старото тиково дърво, докато орелът летял над планините. Годините минавали, менели се посоките на реките, срутвали се в пропастта скалите, подкопавани от планинските ручеи, а на гърдите на орела се появили бели пера - предвестници на старостта. Сега той правел вече не 20, а само 10 кръга над планините, гората и сусамените полета. С всяка изминала година Лал скъсявал радиуса на своя полет. А веднъж, когато поискал да се издигне високо в лазурното небе, разперил широките си крила, но не можал да се откъсне от земята. Тогава Лал разбрал,че наближава края на орловия му век. Сега вече не можел да настигне никоя дива коза или сърна и се препитавал, като отлитал в гората и опустошавал птичите гнезда.

Веднъж, като се връщал в пещерата, Лал видял бухала на съседната скала. Той дори не помръднал, когато орелът прелетял над главата му. Гордият орел учудено погледнал нахалната птица, но премълчал. Бухалът дошъл по-наблизо и му казал:

- Чуй, приятелю, хайде да поговорим като равен с равен. Ти си вече стар, трудно си изкарваш прехраната. Съгласен съм да деля с теб мишките и земеровките, които улавям, само не закачай пиленцата ми.

Орелът си спомнил вечно ровещите се в праха гризачи. Сега му ги предлагали вместо газелите джейрани и дивите кози, които скачат по скалите и се крият в изумрудената зеленина. Той потръпнал. Станало му противно и срамно. Нищо не отвърнал орелът, а когато бухалът отлетял, Лал кацнал на ръба на пропастта, дълго гледал как елмазените звезди падат в бездната и мислел само за едно - дали е вярно онова, което веднъж казала враната: по-добре да бъдеш мравка, пълзяща по земята, отколкото мъртъв тигър. "Не - решил Лал, - враната не е права. Трябва навреме да се родиш и навреме да умреш. Ето кое е в основата на битието!"

Тогава орелът събрал последните си сили, издигнал се високо-високо в небето и там прибрал крила към тялото си. И всички птици и зверове видели как Лал, озарен от първите лъчи на изгряващото слънце, паднал върху острата скала и обагрил с кръвта си брега на река Иравади. Пръските от кръвта на орела се превърнали в блестящи прозрачни камъни. Така се появили най-красивите в света кървавочервени благородни бирмански рубини.

бирманска легенда

Рустем Валаев "Легенди за скъпоценните камъни"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!