Тоя пост няма нищо общо с притчи и поучения, да отбележа отрано, та ако желаете, да спрете дотук. Само с литература и огромното ми възмущение!
Сутринта тръгнах из нета да подиря "Пипи Дългото Чорапче", защото бях решила да почета деня на шоколада с онзи фрагмент, когато децата заспиват на острова с усти, пълни с шоколадови пасти, непреставащ да ми въздейства повече от 30 години. Май сама се обърках и не съм зачела правилната глава, но реших, че ми пробутват нов превод или кой знае какво, и шоколадовите пасти са заменени с палачинки, което въобще не предизвиква същият емоционален ефект. Ядосах се и отидох да чета в руска библиотека. И познайте какво, поне три абсолютно непознати за мен глави! Ако и вие сте чели единствено онова емблематично за детството ни издание с жълтата корица и Пипи седнала по турски, вярвам и за вас ще са непознати следните сцени:
Пипи рисува картина на дебела дама с черна шапка, червена рокля, държаща жълто цвете в едната си ръка и умрял плъх в другата.
Пипи спасява деца от пожар.
Пипи сама си пише писмо. На въпроса на Томи какво пише вътре, отговаря: "Откъде да знам, като още не съм го получила?!" Връчва го на пощальона да и го занесе/донесе, а на учудването му, не е ли тя самата Пипи, реагира с :"Да, разбира се, да не мислиш, че съм абисинската царица!" Когато си получава писмото, то се оказва пълно с любезности от рода: "Надявам се не си болна, а си здрава като крава!"
Твърди, че в Южна Африка лекуват децата с висока температура, като ги окачат да висят на лампата и те се полюшват там, докато оздравеят.
Убеждава учителката в училище, че денят е неподходящ за "уморение", а когато тя отвръща, че вече са на деление, казва: "Все едно, неподходящ е за всичко, завършващо на "-ение", с изключение на "веселение"" И когато учителката си няма друга работа, а се интересува как се практикува "веселение" в училище, я просвещава, че първо децата скачат от прозорците на класната стая на двора, после с диви викове се завръщат вътре и започват да скачат върху чиновете, докато капнат от умора. А какво прави учителката междувременно? Скача с тях, разбира се!
Е, тая глава не съм толкова изненадана, че са ни я спестили. :D И все пак, кой и защо ни причини такъв ущърб?
Тези, които разбират руски, могат да запълнят липсите от тук: http://lib.ru/LINDGREN/peppi1.txt
, за останалите не знам. Приятно четене!
P.S. Липсващите глави са включени в последното издание на ПАН от 2011-та. По тяхно описание по-старите съдържат "24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател." Сега пък има да се чудя цяла нощ как точно 1/4 е близо 1/3 и къде е бродила въпросната близо 1/3, която е точно 1/4, половин век. Въобще ... :)
P.S. Липсващите глави са включени в последното издание на ПАН от 2011-та. По тяхно описание по-старите съдържат "24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател." Сега пък има да се чудя цяла нощ как точно 1/4 е близо 1/3 и къде е бродила въпросната близо 1/3, която е точно 1/4, половин век. Въобще ... :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
7 юли 2012 г. в 17:55
А, това за уморението го знам, обаче е от ново издание (отпреди 5 години). Не ми е подръка, за да ти кажа година и издателство, купих книжката за щерката и четохме заедно някои части.
7 юли 2012 г. в 18:04
То уморението го имаше и в старото издание в главата "Пипи отива на училище". В руското издание освен тая глава, която е някъде в началото, има друга по-напред, в която Пипи отива втори път до училището за да измоли от учителката да я вземе с учениците на екскурзия и въобще не влиза вътре, а сяда на един клон на дърво и си говорят през прозореца, ако запомних правилно. До екскурзията съм стигнала. По натам може да има и още непознати за мен части.
8 юли 2012 г. в 19:39
Изумена съм. Тази книга вероятно съм чела стотици пъти и ми е най- най-любима. Чувствам се прецакана, и още как!!!
8 юли 2012 г. в 20:09
И ти не беше чела тия части , нали? На кой въобще може да му мине през ума, че да търси да си купува нови издания, като си има оная прелест от детството?! :)
8 юли 2012 г. в 22:51
абсолютно прецакана ... и ти има жестокостта да ни го покажеш :Р
Въпреки че повече те замислих с тва пресмятане и тези третини и четвъртини ... просто си изгубих езика между зъбите, докато го прочета ... за останалото не ми се мисли :)
9 юли 2012 г. в 0:17
:) Още ме гризе, възможно ли е да е било цензура,м ...?
9 юли 2012 г. в 9:30
аз дори се чудя как са позволили въобще цялата глава Пипи тръгва на училище, да не говорим за главата, където разиграва полицаите и ги кара да я гонят из цялата къща или ... абе кой въобще е позволил Пипи ДЪлгото Чорапче да се превежда в България? М? М? :D
9 юли 2012 г. в 9:40
M! :D
Ти си малка и не знам дали помниш един телевизионен герой с чадър, господин Тау се казваше май. Една приятелка в детска възраст беше решила да се възползва от ноу-хау-то и беше скокнала от терасата на селската им къща в/у купчина чакъл. Чадърът естествено се беше обърнал. Добре че от ниско и само обелени колене ... :)
9 юли 2012 г. в 9:43
Е, как да не го помня ... особено потропването по шапката :) още ми е пред очите :)
10 юли 2012 г. в 9:14
Божеее,жива да не бях!Та това е книжката,с която израстнахме аз и после сина ми.И са я "окрали" с близо 1/4 съдържание?!?Възмутително!При първа възможност ще потърся това новото издание от 2011г. и ще наваксам ...не с годините,а с хумора и загубеното.:)))
10 юли 2012 г. в 9:29
Аха, и аз гледах и не вярвах на очите си! :)