Притчите

Днешна публикация, озаглавена "Помиярите не са от Марс, създават ги хората", за втори път последната седмица ме присеща за тази стара история. История за едни човекоядни, всъщност всеядни кучета, които също не били от Марс ... От известно време пещерата е затворена и казват, че кучетата вече ги няма, но човешката безотговорност има доста дълъг живот, както се убеждаваме ежедневно. 

Кучешката пещера се намира край Карлуково. Много от вас може да са чели истории за нея в нета. Повечето са подобни на тая - кървави, и само една-две са с благополучен завършек.

Посещавала съм мястото преди двадесетина години. Една обикновена зелена селска поляна, насред която имаше една леко отхлупена каменна плоча. Под нея е пещерата. Като пуснеш камък, пада дълго и като тупне долу, разлайва кучетата. Това, което ще прочетете в нета, е че някога бременна кучка паднала или била хвърлена долу, но тя и поколението и оживели и станали родоначалници на полуслепите и агресивни обитатели на пещерата. Това може и да е вярно, но не е всичко, защото с години там са изхвърляни нежеланите кученца, както и лешта от селото, с която се прехранвали. Когато посетихме мястото, наш приятел, възрастен човек и великолепен разказвач, мир на праха му, ни разказа тази история. Доста детайли ми се губят вече, други може фантазията ми да е позакърпила, но ако и сега не я разкажа, времето съвсем ще я размие. Пък ако някой е чувал точно нея, ще съм благодарна за редакции. И така ...

Това било по времето на Втората световна война и купонната система. Било трудно с продоволствията. Даже тези, които имали пари, трудно можели да намерят какво да купят с тях. Момче от селото, гимназист в града (не помня кой, може би Плевен), решило да подмами учителя си и да го ограби и убие. Учителят бил ловец и целта на момчето била неговата пушка. Преди да излязат във ваканция през зимата, ученикът поканил учителя да му гостува. Казал му да вземе пушката, за да го заведе на лов, и пари за продукти, които той ще му уреди да купи на село. Уговорили се за ден и час, в които ще пристигне учителя и момчето ще дойде да го посрещне на най-близката гара.

Един ден преди уговорения момчето наело кон и каруца и демонстративно тръгнало да посреща учителя си. Показало се и разказало къде отива на колкото може повече хора. На гарата изиграло истинска постановка, как е дошло да посреща учителя, тюхкало се защо не дошъл, но няма какво да прави, ще се прибира без гостенин. А на следващия ден, за когато била реалната уговорка, тайно и пеша тръгнало за гарата. Промъкнало се на перона в последния момент, стараейки се да остане незабелязано. Взело учителя и го повело бързо към селото. Предложило му да носи пушката, за да не му тежи и учителят му я дал. Близо до пещерата го ударило с пушката или го простреляло, прибрало парите от джобовете му и го хвърлило в дупката. Върнало се тайно вкъщи и скрили заграбеното.

След няколко дни, като учителят така и не се завърнал вкъщи, жена му вдигнала на крак полицията. Идвали, разпитвали, но имало много свидетели как момчето ходило да го посреща предния ден и гостът така и не бил пристигнал. На следващия, когато действително пристигнал, никой от местните не бил видял нито него да пристига, нито момчето да излиза от селото. Решили, че е станало недоразумение с датите, учителят се е отправил сам от гарата към селото, заблудил се е и е станал жертва на животните в гората. Но жена му не се успокоила, започнала да пуска обяви по вестниците, че е изчезнал такъв и такъв човек, по време на пътуване от ... за ..., ако някой го е виждал, да се свърже с нея. И за лош късмет на престъпника, намерил се такъв човек - спътник на учителя в купето във влака, заговорили се по пътя, запомнил го. И най-важното, видял през прозореца на купето как момчето го посреща, за краткото време, за което то било на перона. 

След появата на свидетел, ученикът си признал на полицейския разпит какво е направил. Тогава пуснали хора долу в пещерата.

Гладни били кучетата онази зима. От учителя били останали само токата на колана му и налчетата на обувките ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!