Притчите

Учените от Мангред

В отдавна отминали времена, преди хиляда години, Ирландия била прочута с добрите си училища, особено с Мангредската школа, която била най-сериозната и най-добрата. 

Случило се веднъж така, че когато кралят на Манстер бил на посещение в Англия и Оксфорд, на тържествения обяд, който дали в негова чест, се похвалил, че учените от Мангред превъзхождат всички учени по света по дълбочината и възвишеността на познанията си. Опровергавайки това, главата на Оксфордския университет така бил с юмрук по масата, че изпотрошил всички чашки и чинийки. Кралят също доста се разгорещил и докато се усети, бил отправил предизвикателство към оксфордските учени - да пратят петима свои представители и в учен спор с мангредските учени веднъж завинаги да разрешат този въпрос. Само че такова състезание вече било провеждано и мангретските учени били принудени да се признаят за победени. Новото предизвикателство зарадвало оксфордци, защото им давало възможност окончателно да посрамят Мангрет и те разтръбили новината навсякъде - и сред учените, и сред простолюдието.

Кралят се усетил, какво е направил, но вече било късно. А когато в Мангретския университет научили как са ги насадили на пачи яйца, започнали да си скубят косите от отчаяние. Вълнението от Манстерското кралство се разпростряло из цяла Ирландия и колкото повече наближавал денят на сблъсъка, толкова повече унили физиономии можело да се видят навсякъде.

Тогава един човек от Данегол, известен под името Тъмния Патрик, когото съседите му почитали и уважавали за светлия ум, напуснал родния си дом  и се отправил към университета, за да отърве учените от възникналото затруднение. Когато се изправил пред главата на университета и известил за какво е пристигнал, професорът прихнал да се смее за пръв път от тринадесет седмици насам. При този неестествен в създалото се положение звук, дотичали други учени, които също бурно се разсмели, научавайки за предложението на селянина. Вестта достигнала до краля, но не разсмяла единствено него. Напротив, той се отнесъл много сериозно към думите на Патрик и попитал:

-Какъв план предлагаш, за да спасим честта на нашите учени, честта на Ирландия?  

-Първо бих искал да знам: кога очаквате английските учени? - попитал в отговор Патрик.

-Утре, към 12.

-Хм ... А мога ли два часа преди това да си избера трима учени, които харесам?

-Можеш да си избереш и тридесет и три, само да ни избавиш от бедата! - възкликнал кралят.

Патрик бил единственият човек, който спал спокойно тази нощ. 

На сутринта строили пред него всички учени от университета. Той помолил да излезе напред най-добрият специалист по латински, след това - по гръцки и накрая този, който е най-добър в езика на свръхучената премъдрост. Когато доайените пристъпили напред, Патрик помолил да донесат вехти и окъсани работнически дрехи и наредил на учените да ги облекат. При това учените позеленели от яд, но под заплашителния поглед на краля не посмели да не се подчинят. И въпреки че били комична гледка в новите си одеяния, никой не посмял да се засмее от страх пред кралския гняв. Тогава Патрик връчил на тримата по един чук за дробене на камъни и се отправил с тях по пътя, по който се очаквало да пристигнат оксфордските светила на науката. Спрели на първото кръстовище. Отстрани върху голям куп камъни седял старец и ги дробял на дребно за запълване на дупките по пътя. Патрик го помолил любезно да отстъпи за няколко часа поста си на един от почтените старци, които води със себе си. Оставил върху купчината камъни специалиста в езика на свръхучената премъдрост, прошепвайки нещо в ухото му, при което лицето на учения просветнало. Същото се случило и на следващите две кръстовища, където оставил най-добрите в гръцкия и латинския. 

След известно време каретата с английските учени достигнала първото кръстовище. Един от тях се подал отвътре и попитал окъсания стар каменар, който седял край пътя и дробял камъни:

-Кажете, добри човече, по кой път да поемем към Мангретския университет?

За всеобщо изумление на всички, седящи в каретата, старецът им дал подробни указания на чист латински. Когато на следващото кръстовище получили указания на чист гръцки, провели гласуване дали въобще да продължат напред. Смелчаците излезли с един повече и продължили. Но когато на последното кръстовище получили указания на езика на свръхучената премъдрост, петимата учени в един глас заповядали на кочияша да обръща колата.

Три неща не бива да се притъпяват никога: мечът, лопатата и човешката мисъл.

преразказано в съкращения

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!