Притчите

1
Седемдесет прехвърлил, вече уморен,
учителят¹ помисли за покой,
и тъй като доброто се топеше ден след ден,
а пък злините във страната ставаха безброй,
за път обущата си върза той.
2
Най-нужното в една бохчица стегна,
а то бе малко: разни дребни вещи,
луличката, що вечер пушеше преди да легне,
взе книжката, която винаги четеше,
и къшей хляб - окото му за много не ламтеше.
3
Порадва се за сетен път на долината,
и я забрави, щом пътеката въз билото пое.
С охота волът хрупаше тревата,
на якият му гръб старикът се усещаше добре -
не бързаше, пък нямаше и закъде ...
4
След ден ли, два ли пътя му препречи
граничен митничар и викна: "Стой! Какви
богатства носиш?" - "Нямам," - философът рече.
"Мъдрец е..." - вдигна малкият водач очи
и работата начаса се изясни.
5
Тогаз мъжът развеселен попита:
"Е, що измъдри дядката, какво откри?"
Хлапакът рече: "Туй, че с времето водата
надвива и най-твърдите скали.
Разбираш ли, накрая слабото ще победи!"
6
Полека взе да притъмнява в планината,
та малкият подбутна вола със камшика.
Тъй тримата навлизаха в гората,
когато митничарят ги догони край една борика
и "Хей, ти! Я почакай!" им подвикна.
7
"Каква бе таз история с водата, старче?"
"Защо разпитваш?" - философът сви очи.
"Неук човек съм аз, прост митничар, обаче
за мен е също важно кой кого ще победи.
Така че, ако знаеш тази мъдрост, говори!
8
А най-добре я продиктувай на момчето.
Запиши я!
Не бива знанието като скъпа вещ
да се измъква!
В дома ми ще намериш туш, хартия,
а също и вечеря - ето, вече мръква,
бъди ми гост, хатъра ми не скършвай"
9
Старецът поизви глава и го изгледа:
палтото в кръпки, бос, очи унили,
челото сбръчкано, лицето бледо...
Ах, победител ти не си, човече мили!
И промълви като на себе си: "И ти ли?"
10
Но май бе твърде стар и разнебитен,
за да откаже на молба вежлива,
защото с ясен глас изрече: "Който пита,
той отговор и заслужава!" "Вече
застудява..." - хлапакът смънка. "Е, добре,
да спрем тогава!"
11
От своя вол мъдрецът бавно слезна
и писаха с момчето седем дни.
А митничарят носеше храна (ругаеше любезно
злодеите, покоя да не наруши).
Тъй работата свърши без кавги.
12
Осемдесет и един куплета една заран
получи митничаря ученолюбив.
Благодариха двамата за скромния подарък
и продължиха пътя си край бора мълчалив.
Кажете, може ли човек да бъде по-вежлив?
13
Да славим тук мъдреца е ненужно -
та името му книгата краси!
От мъдрия да се изтръгне мъдростта е важно.
затуй да не забравяме и митничаря в тези дни,
защото той труда на философа вдъхнови!

----------------------------------------------------
----------------------------------------------------

Бертолт Брехт "Календарни мъдрости", Профиздат, 1975
превод: Венцислав Константинов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy