Притчите

(детски терапевтични приказки и притчи)

ревност към второто дете в семейството

В някакво царство, някакво господарство живеели добри и трудолюбиви хора. Те отгледали толкова много могъщи дървета и чудесни цветя, че превърнали страната си в прекрасна градина. Затова нарекли жителите на тази страна градинари. Мъдрият владетел на страната - главният градинар - издал закон: за да живее дълго и щастливо, всеки жител трябва да отгледа няколко различни цветя.

В едно семейство на градинар и градинарка растяло красиво цвете. То било стройно и гъвкаво, а чудесното му ухание изпълвало цялата къща със свеж и приятен аромат. По цели дни цветето се радвало на топлите слънчеви лъчи и протягало нагоре гладките си блестящи листенца. Градинарят и градинарката обичали своето цвете и се грижели за него - поливали го с топла водичка, избирали му най-светлото място, а вечер се любували на красотата му и разговаряли с него. Цветето било щастливо и доволно от живота си. Само едно нещо не му харесвало - да остава само вкъщи, когато градинарят и градинарката излизали на работа.

Минало време. Един ден в дома на градинаря и градинарката се появило ново цвете. Отначало голямото цвете се зарадвало на новия член на семейството, но когато погледнало внимателно дребосъчето, недоволно се отвърнало и си помислило: "Пфу, какво е малко и неугледно! Даже не умее да си държи късото стебълце изправено, а листенцата му са ситни и сбръчкани."

Но градинарят и градинарката сякаш не забелязвали колко некрасиво е новото цвете, а се грижели за него като за някакво чудо. Поливали с топла водичка първо малкото цвете и чак тогава голямото. Даже поставили новото гърненце до това на голямото цвете, за да може малкото също да се грее на слънце. Голямото се опитало да разговаря с малкото, но то само мърдало с дребните си листенца. А градинарят и градинарката така му се възхищавали! На порасналото цвете му се струвало, че те напълно са забравили колко е стройно и красиво и въобще не го обичат вече. От мъка и обида чак му клюмнали листенцата и една вечер се обърнало към градинарката:

-За какво ви е това малко и неугледно цвете?

Градинарката нежно го погалила:

-То скоро ще порасне и ще стане стройно и красиво.

-А аз? Вече съм стройно и красиво, но вие съвсем ме забравихте ...

-Не, миличко, ние те обичаме както преди - уверила го градинарката. - Просто на малкото му трябва повече внимание, за да порасне по-бързо.

-Но аз не искам то да расте тук, отнема ми слънцето - едва не се разплакало голямото цвете. -  Да го дадем в някоя друга къща и да расте там.

-То е мъничко и беззащитно, без нас ще загине - възразила градинарката.

Голямото цвете обидено се отвърнало от градинарката, въобще не било съгласно с думите и. То даже забравило колко скучаело като оставало само у дома. Градинарката разбрала всичко, което чувствало, и ласкаво му казала:

-Мило цветенце, моля те, бъди търпеливо и ни помогни да отгледаме мъничето! Скоро то ще укрепне и ще можете заедно да протягате гладките си зелени листенца към слънцето. Ще започне да говори и ти, вече голямо и умно, ще го научиш да наблюдава красивите пеперуди, да слуша песните на птиците и шепота на вятъра. Ще му разказваш интересни истории и приказки, ще го научиш на разни игри. Заедно ще ви е хубаво и весело и няма да ви е скучно, когато ние имаме работа навън.

Голямото цвете слушало думите на градинарката и много му се искало да вярва, че всичко ще бъде точно така.

Минало още време. Малкото цветче растяло. Гледало с възхищение по-голямото си братче и се опитвало във всичко да прилича на него. Голямото цвете с интерес наблюдавало как малчугана изправял тънкото си стебълце и разпервал сбръчканите си листенца и вдигал нагоре своята малка главица-пъпка.

Един топъл летен ден градинарят и градинарката изнесли своите две гърненца в градината и ги сложили на една пейка , за да могат да се полюбуват на ясното синьо небе и да се погреят на слънце. Голямото цвете се огледало наоколо. Вдишало с наслада и протегнало нагоре гладките си листенца, подлагайки ги на слънчевата светлина. Даже замижало от удоволствие. Малкото цвете го гледало и му се приискало и то да направи същото. Вдишало дълбоко и силно се протегнало нагоре. Слабото му стебълце се изпънало и затреперило от напрежение ...

-Олеле!- писнало то. - Ей сега ще се счупя!

Голямото стреснато отворило очи:

-Внимателно!

Но малкото застрашително се било наклонило назад и изглеждало сякаш наистина ще се счупи всеки миг.

-Дръж се! - викнало голямото цвете и протегнало своите здрави листа да подкрепи мъничето.

Успяло навреме. Малкото от уплах дишало бързо-бързо, повдигало и спускало листчетата си и с благодарност гледало голямото. 

"Защо го направих? - зачудило се голямото. - Нали аз исках да го няма ... Но то е толкова крехко и щеше да се счупи." И усетило как вътре в него се разлива топлина и нежност.

"Какво ми става? Ама че глупост!" - то тръснало листенца, гордо вдигнало глава и равнодушно се извърнало встрани.

-Я-я-я! Летящо цвете! - раздал се възхитеният глас на мъничето.

-Това не е цвете, а пеперуда - засмяло се голямото.

-Пеперуда - повторило малкото. - А този кой е?

-Щурец - отвърнало голямото и си помислило: "Толкова е любопитно! Също като мен, когато градинарката ме изведе за пръв път и ми показваше пеперудите, щурците и мушиците. И всичко беше толкова интересно ..." И почувствало как в него се разлива още една вълна топлина и нежност. В това време се чуло силно жужене и се появил голям мъхнат търтей. От страх малкото цвете се сгънало, като се опитвало да се прикрие с листенцата си. Голямото също се изплашило мъничко, но храбро размахало своите листенца, за да защити себе си и малкото си братче:

-Къш, къш, махай се оттук!

Търтеят се стреснал и отлетял. 

-Изплаши ли се? - грижливо се надвесило голямото цвете над малкото. - Не бой се, търтеят си отиде!

Малкото доверчиво се притиснало в своя защитник, а той го обгърнал с листенца и за трети път почувствал как отвътре му става топло и хубаво.

Върху листото на голямото цвете паднало пухче от глухарче.

-Виж, пухче! - възкликнало то и подхвърлило към малкото: - Лови!

Мъничето го хванало и радостно се засмяло. После го бутнало обратно:

-Дръж!

Цветята се заиграли с пухчето, смеели се весело и не видели как на небето се появил тъмен дъждовен облак. Първите капки прекъснали играта. Голямото цвете протегнало листенцата си над малкото като чадър и се почувствало много пораснало и силно. А малкото го гушнало и се чувствало прекрасно с толкова умен, добър и грижовен брат.

Дотичали градинарят и градинарката и бързо внесли цветята вътре. Градинарят започнал да подсушава листенцата на малкото цвете, за да не се простуди и разболее. А градинарката правела същото с голямото цвете и го попитала как е минал денят. То и разказало за всичките им приключения.

-Беше ми приятно с малкото цвете - казало накрая. - Радвам се, че можах да го науча на нещо, да му помогна за друго и да го защитавам. Чувствах се голям и силен.

-Ти си не само силен, но добър, умен и храбър - ласкаво го погалила градинарката. - Гордея с теб и много те обичам! Помня как преживяваше появяването на малкото цвете, но ние вярвахме в теб и в доброто ти сърце и знаехме, че ще обикнеш малкото си братче като нас. 

Градинарят донесъл гърненцето с малкото цвете при голямото. Двете протегнали листенца едно към друго и се засмели, защото вече били започнали да си липсват. А градинарят прегърнал градинарката и двамата доволни и щастливи гледали и се радвали на своите прекрасни цветя.

В. Демидова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!