Как Вазов получи двойка за "Под игото"

:D "Топло, пари" от новите ми попълнения със стари книги! Преди час-два споделих радостта си от тях във фейса, особено от едно издание от '37, с което успях да се сдобия срещу безумната сума от един лев. И обещах да кача тази история утре, но междувременно реших да не държа чакащите в напрежение.
Инак, по отношение на любимия на всички ни въпрос в училище, какво е искал да каже авторът, открай време си мисля, че в ситуации като долуописаната би станало точно каквото е и станало. :D


Преди четиридесет и четири години народният поет Иван Вазов получи двойка за "Под игото".
Но тогава - възразявате вие - той е бил на върха на славата си, кой би посмял да му пише двойка?
Той получи двойка от Велико Йорданов, един от най-добрите учители по литература, за лошо развита тема върху "Под игото".
-Ето как стана това ...
Приятелят ми С.В., племенник на народния поет, млъкна за малко, запали нова цигара, усмихна се и продължи:
-Беше през пролетта на 1919 година. Довършвах последния клас на гимназията. Като вратар на единствения по това време футболен тим в столицата бях гордостта на класа. Английски военни кораби патрулираха тогава из Черно море. Тежък крайцер бе пуснал котва във варненското пристанище. Моряците пожелали да се състезават с най-силния български тим и варненци не посмели да излязат насреща им.
Една телеграма от Варна хвърли в тревога софийските футболисти. Нямаше как, трябваше да се замине за Варна и да се спасява положението.
Директорът на гимназията дал съгласието си на капитана на тима, но самият аз се колебаех. Плашеше ме домашното упражнение по литература, темата върху "Под игото" - последната проверка преди матура, а учителят Велико Йорданов беше строг, неумолим човек.
Чичо ми Иван Вазов ме видя замислен, почти отчаян. Запита ме за причината. И докато аз още се обяснявах, в кабинета му влезе професор Иван Шишманов.
-Трябва да отиде във Варна, за да се пребори с английските моряци, а няма кой да му развие темата по литература.
-Каква е темата? - полюбопитства Шишманов.
-Върху "Под игото".
-Така ли? - дяволито забеляза Шишманов. - Тогава аз се оттеглям - и той посочи мълком с глава към Вазов, а гръмкият му смях се разнесе из тихия кабинет.
Лицето на поета остана няколко мига неподвижно и непроницаемо.
-Слушай - каза ми след малко той, - ти замини, а аз ще се опитам. Велико Йорданов наистина е строг, но дано успея. Ще помага и професорът. Пък ти там сетне ще си го преработиш в духа на учебника ...
Като стрела изхвръкнах навън. На другия ден пристигнах с другарите си във Варна. Разбира се, англичаните ни биха безмилостно - тогава ние бяхме още новаци, - но славата беше достатъчна.
Новината скоро се разнесе из коридорите на гимназията. Трябваше да показвам на всички олющените си длани и колене. Чувствах се герой. Бях спокоен и щастлив, понеже вече бях успял да препиша без всякакви промени (кой може да каже нещо повече за "Под игото" от самия Вазов!) листовцете с развитата тема, предадени ми вечерта от чичо Иван. Сега до насита разказвах за пътуването, за зашеметяващите шутове, за бесните атаки на англичаните, за плаващата крепост, дето ни бяха дали малка закуска.
Изминаха няколко блажени дни, а аз все разказвах и разказвах. Слушатели никога не ми липсваха.
На седмия ден учителят по литература раздаде тетрадките. Върху текста на моята нямаше нито една бележка, нито една чертичка, само отдолу в ярко червено се мъдреше "слаб". Бях поразен, но събрах сили и догоних учителя по коридора.
Той се извърна и ме изгледа недружелюбно. Очите му студено проблеснаха през стъклата на пенснето. Козята му брадица застрашително щръкна срещу мен.
-Няма ли тук някаква грешка? "Слаб" за така добре развита тема!
-Грешка! Добре развита тема? - И като побутна припряно колосаните си ръкавели, учителят се приближи, хвана инквизиторски едно копче на куртката ми и лекичко ме притегли към себе си. Видях изплашеното си лице върху едно от стъклата на пенснето. 
-Да пишеш приумици! Да не се съобразиш в нищо с материала, тъй както е изложен в учебника по литература, да не се съобразиш и с моя учебник по стилистика, с моя учебник, спечелил конкурс, одобрен и препоръчан с окръжно от министерството!
-Но, господин Йорданов ...
-Никакво "но" ... Да пишеш, че в образа на Бойчо Огнянов са въплътени черти не от един, а от много герои ... Кой ти каза това? Кой ти е казал на тебе - копчето почна да пращи между пръстите му, - че Рада Госпожина ... че Колчо Слепият ... че чорбаджи Марко ... кой, кой, кой ...
Не слушах. Коридорът се завъртя отпреде ми. Не забелязах кога учителят се е отдалечил, кога съм излязъл на улицата. Само в ушите ми продължаваше да бучи зловещият глас: кой, кой, кой ...
Влязох в кабинета на чичо си разбит, смазан. В полумрака народният поет беседваше тихо с професор Иван Шишманов. 
-Е, Сашо - запита ме Вазов, като ме видя, - хареса ли се съчинението на Велико Йорданов?
Мълком подадох тетрадката. Двамата се погледнаха със сериозни лица, сетне изведнъж прихнаха да се смеят. Смяха се дълго, до сълзи ...
За голямо мое учудване на срока по български и литература, както винаги, имах пак шест. Чичо ми не отвори повече дума за този случай, а като ме видеше професор Иван Шишманов дяволито се усмихваше. Все ми се струваше, че той се е срещал с учителя, защото, щом ме зърнеше, Велико Йорданов ме поглеждаше гузно, а козята му брадица застрашително щръкваше срещу ми. Сетне той започна да се прави, че не ме забелязва, докато накрая съвсем престана да ме поздравява.
Наистина неприятна работа! Да пишеш двойка на Иван Вазов за "Под игото"!

Иван Богданов, "И те са хора", Трагикомични истории с български писатели, Профиздат, 1965

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "Как Вазов получи двойка за "Под игото""

  1. vira111 says:
    5 април 2012 г., 8:12

    Благодаря ти, Глокси! И те са хора, нали?! :)))

  2. Gloxy-Floxy says:
    5 април 2012 г., 9:07

    :D И те са хора, и ние сме. Но някои са повече от другите открай време... :D

Публикуване на коментар