Книгата с митовете ми попадна в началото на седмицата и този единствен ме грабна. Естествено, щеше ми се веднага да го преведа и да го кача, но тук беше станало твърде розово, та реших малко да изчакам да се поразреди. Вчера Vira пак ме върна към Ищар, а в момента аз самата имам нужда от малко пролет в най-общ духовен смисъл, благодарение на което получавате любовна приказка. :)
Възлюбила прекрасната богиня Ищар младия красавец Думузи. Не можела да живее без него нито ден, нито миг, а ако се отлъчел, това и причинявало силно вълнение.
Веднъж Думузи се отправил на лов и не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята научила, че внезапно връхлетял вихър, Думузи паднал като пречупена тръстика и духът му го напуснал.
Велика скръб обхванала богинята. Не можела да се примири със смъртта на този, който и бил по-скъп от живота, и мислите и се отправили към страната, от която няма връщане, към обиталището на мрака, към Ерешкигал, господарката на подземния свят.
Празнично се облякла Ищар, сложила гривни на китките и на глезените си, пръстени на пръстите си, обици на ушите, гердани на шията, а на главата си златна тиара. Отправила се по скръбната пътека, по която се спускат сенките на мъртвите. Стигнала Ищар до вратите, до медните, които са открити само за мъртвите, а за живите са недостъпни.
-Отворете, отворете! - завикала Ищар и със здрава ръка заудряла по медта, която закънтяла като барабан.
Пазачите били удивени от шума. Сенките на мъртвите са тихи, безпокойства не носят.
Чула шума и самата Ерешкигал и ярост изпълнила сърцето и.
-Кой там удря като пиян по вратата на таверна? Много трябва да е изпил!
-Не е пиян, господарке - почтително промълвил един от стражите. - Това е сестра ти, Ищар. Дошла е за Думузи. Сега ще събори вратите. А кой ще ги вдигне?
-Пуснете я!
С жестоко скърцане се разтворили портите. Застанала богинята Ищар пред стража в цялото си великолепие и скръб. Но наглият вратар не потрепнал. Той алчно се втречил в тиарата. Богинята я смъкнала от главата си и му я подала.
И отново пред нея е врата от мед, втора врата. На втория страж дала гривните и обиците. Когато преминала през седмата, се оказала гола сред душите, лутащи се като прилепи в непрогледния мрак. С опипване се провирала тя сред тях, блъскала се в стени, хлъзгави от вода и сълзи, спъвала се в камъни, падала и ставала.
Не, не могли да сломят Ищар униженията. И с гордо вдигата глава застанала тя пред трона и казала на господарката на подземния свят:
-Сестрице, върни ми Думузи! Няма за мене живот без него!
-Няма такъв закон да се връща живота на мъртвите заради нечии капризи - отрязала я Ерешкигал. - Малко ли момци има живи? Нека те заменят Думузи.
-Думузи е един - възразила Ищар. - Прекрасният е незаменим.
Тогава Ерешкигал се обърнала към слугата си Намтару, господарят на болестите и махнала с ръка. Хвърлил той върху Ищар шестдесет язви и шест хиляди болежки.
И затихнала земята без Ищар. Тревите престанали да растат. Опустели птичите гнезда. Овцете престанали да раждат агнета. Човешките семейства се разпаднали. Земята била обхваната от равнодушие, предвещаващо край на живота и победа на гробовния мрак.
Боговете, гледайки земята от небесата, не могли да я познаят. И разтревожени пратили вестоносец от горния свят в долния със заповед: "Ищар да се върне и заедно с нея Думузи!"
Както и да кипяла от ярост Ерешкигал, че няма завръщане от нейното царство, наложило и се да се смири.
В деня, в който Ищар се върнала заедно с Думузи, на земята настъпила пролет. Всичко буйно се раззеленило и разцъфтяло. Птиците запели в клоните, прославяйки любовта. Жените се върнали при мъжете си в брачните ложета. Храмовете на Ищар широко разтворили врати и ликуващ хор провъзгласил:
-Думузи възкръсна! Думузи се върна към любовта!
акадски мит
"Митове и легенди на Древния Изток", А.И.Немировский
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
13 януари 2012 г. в 23:13
Много ти благодаря, Глокси! И преди съм мислила за Ищар. Няма значение коя от всички - явно е имало такава богиня. Способна да обича така. Много ми беше приятно да видя и прочета това :)
13 януари 2012 г. в 23:26
:) Няма защо. Просто си преплитаме честотите напоследък.