Драконови приказки: Притча за монаха и дракона



Лукас Йенски   Уроборос от книгата "Философският камък"
Понеже китайската нова година започва от днес, не мога да не я почета с драконова приказка. На тези, които ги харесват, препоръчвам и тазсутрешните приказки на Влади и на Руми. А за тези, на които им писнаха, ок, от утре ще ги поразредя, не бива да ставаме еднообразни. :)
 

Пожелавам ви годината действително да е толкова късметлийска, колкото обещава хороскопа! :)



В стари-прастари времена, в далечни, далечни земи, там, където не била попадала и мисълта на най-смелия мечтател от приказките, живеел един дзенстващ монах. Един ден той научил за съществуването на Драконите. "Това трябва да е интересно, - помислил си той - да хванеш Дракон!" И решил да стане Рицар. Купил си доспехи, а оръжие - не, защото бил монах все пак.
Дълго търсил свободен Дракон, но всички били заети с други рицари. Рицарите по това време били много, че и с оръжие. Затова да отнемеш Дракона от Рицар било дълго и трудно, още повече ако си невъоръжен.
Тогава монахът решил да намери Дракона у себе си. То и къде другаде да търси, като всички останали са заети.
И така, монахът-рицар се подготвил старателно, надянал доспехите и поел в себе си да търси Дракона. Дълго бродил - отначало из съзнанието си, после в подсъзнанието ... Накрая го открил. Ако монахът-рицар беше обикновен немонах-рицар, то вътре в него би живял обикновен Дракон, а тук - Дракон, хапещ опашката си. Същински уроборос! Е, как да го ловиш, като няма нито начало, нито край? "Трябва да си изплюе опашката - помислил си монахът-рицар. - Така Драконът ще има начало и край. Ще се явят Алфата и Омегата. Тогава ще мога да го хвана." Мисълта му се сторила правилна и попитал Дракона:
-Защо е дошъл Първият Патриарх от Запад?
Драконът изплюл опашката си и му отвърнал с огнен пламък. Не издържали доспехите на монаха-рицар. И самият той не издържал. Драконът го изпепелил напълно и пак захапал опашката си.
Казват, оттогава у дзен-монасите живеят само дзен-Дракони, които хапят опашката си и им помагат да разберат природата си.

Дон Дзен Дервиш

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

5 Response to "Драконови приказки: Притча за монаха и дракона"

  1. Rosen says:
    23 януари 2012 г., 14:39

    Хех Глокси, много ми хареса, понеже тъкмо миналата седмица ме посветиха в основи на рейки и постоянно търся неща в духовна насока. Това, че промяната на природата на дракона преди да си го опознал - наистина е опасно и изгарящо. Няма такива доспехи - отвътре сме си голички и чисти. Е не пречи като ходим при дракони да си лиснем една две кофи вода поне де хихих :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    23 януари 2012 г., 17:36

    :D Това с водата ... не бих разчитала на него.

  3. Rosen says:
    23 януари 2012 г., 20:04

    Е нали ги знаеш средновековните рицари какви са миризливи и мръсни. Може да не му е харесал аромата дракона хихих

  4. Gloxy-Floxy says:
    23 януари 2012 г., 20:41

    :)

  5. Rosen says:
    23 януари 2012 г., 21:08

    Иначе идеята за водата е, че прочиства най-силно и се използва доста в духовните практики, а се срещаме с предполагаема част от нашата душа

Публикуване на коментар