Драконови приказки: Дракон (ядрена приказка)

Леговището на дракона изглеждало точно както му го описали - тесен проход между скалите с изход в огромен кратер, осеян с остри зъбери. Той въздъхнал пред вратите на леговището, помолил се на Летящия Над, смъкнал забралото и пришпорил бойната катерица. По кратера се понесло възмутеното цъкане на скачаща катерица.
-Йяяя! - бойният вик на Рицаря на Пустошта прогърмял и събудил ехото.
Но ответният вик изведнъж се сменил с ръмжене. И тогава той видял чудовището, което се носело насреща му.
-Лъжат! - помислил си той. - Въобще не е толкова огромен. А те: планина, огън бълва! И главата му е само една ... Мога да го поваля като нищо!
И се провикнал:
-Давай, хайде! Приеми смъртта от ръката ми! Давай!
-Плуто! Назад! - раздало се някъде отгоре.
Чудовището се обърнало и с хриплив лай заскачало към една от скалите, която за ужас на рицаря се движела към него.
-Кучето плашим? - осведомил се Драконът. - Грийнпийс за теб няма ли?
-Няма да ме стреснеш със заклинания, - събрал мъжество Рицарят - каквото и да означава твоя гри... Гриспис!
-Грийнпийс, село! Въпреки че откъде да те знам ... - почесал се замислено Драконът. - На какво дължа честта?
-Дойдох да те предизвикам на бой!
-И отново боят продължава! - запял Драконът.
-И отново бие сърцето тревожно в гръдта! - продължила Втората му глава.
-Тра-та-та-там! - припяла Третата.
-Пфу! Пак оплескахте всичко! - възмутила се Първата. - "Тра-та-та-там" е след "И отново боят продължава". Колко пъти да ви обяснявам!
-Пардон! - смутила се Третата. - Може би за компенсация на публиката да изригнем огън? Ще бъде горещо!
-Не смей! - пресякла я Втората. - Нямаш мярка. И този ще направиш на въглен.
-Да бе! - засегнала се Третата. - След Големите Пожари всичко си беше наред, точно сега ще го изгоря!
-Тогава дойдоха БТР-и, глупачко! Там бронята е по-дебела. Тоя ще го изгориш и катерицата ще повредиш.
Рицарят слушал спора на главите на Дракона и все по-ясно му ставало, че днес не му е ден.
-А боят? Кога? - обадил се той и показал бойното си копие.
-Мълчи, деградент! - ревнали главите в хор.
-И прибери копието - добавила Втората. - Че да не те извъртим на чеверме!
-Ммм, рицар на копие, как звучи! - примляснала Първата и го наплюла с някаква разяждаща течност.
-Ааа! Гори! Какво коварство! Течен огън! - завил Рицарят. - Бий се честно!
-Я не си измисляй! - троснала се Първата. - Най-обикновен оцет! Отпусни се и се мариновай по-тихичко, ако обичаш! На колко си години?
-На двадесет и три.
-Младичък, чудесно! - кимнала удовлетворено Първата. - Един час е достатъчен за мариноване.
-Нищо не става с тоя оцет - заспорила Втората. - Изсушава месото и го прави жилаво. Трябваше с млечен сос или с майонеза. А може и с кетчуп и газирано. Но оцетът е празна работа, само ще похабим месото!
-Кой тук е месо? - възмутил се Рицарят.
-Ти! - изревали отново в хор главите. - Я си откъсни ябълка! Захапи я с уста и не викай повече! А така!
-Знам аз - продължила разговора Първата. - Но млечен сос и майонеза да изригвам не мога, само киселини, в това число и оцетна ...
Рицарят изведнъж получил прозрение за абсурдността на ситуацията - дракон, спорещ сам със себе си, и рицар с копие в ръка и ябълка в устата. Даже катерицата го гледала със снисхождение. Той изплюл ябълката и се провикнал:
-Да се бием! За славата ... - и тук засякъл, защото и понятие си нямал за чия слава възнамерява да се сражава.
- ... на КПСС? - опитала се да е полезна Втората.
-Не се боя от заклинанията ти! - надул се Рицарят.
-Глупчо! - въздъхнали главите. - Синко, разбери, няма с какво да се покриеш тук, освен с посмъртна слава и то съмнителна! Ще загинеш, и за какво?
-Може пък не аз, ами ти да загинеш - инатял се Рицарят.
-Разходи се наоколо. Валят се самолети и танкове още от началото на Деградацията. Къде си тръгнал с това копие?
-Аз съм Рицар! - продължавал той да отстоява достойнството си. - Страхът е неведом за мен. Трябва да се сражавам. Ако загубя, можеш да ме изядеш.
-Ама ние не ядем месо - въздъхнали главите отново. - Не ядем!
-А с какво се храните? - ехидно попитал Рицарят. - Гарнирано с ябълки!
-С продукти на полуразпада.
-Не ме е страх от твоите ...
-Стоп! С въздух се храним. Разбра ли? Никакви заклинания.
-Разбрах, сега разбрах. А защо беше всичкото това, плашехте ли ме?
-Не, забавлявахме се. Кой знае кога пак ще намине някой ...
-А какво са това танкове?
-Върви си вкъщи. До танковете имате още деветстотин години да поумнявате - намръщила се Третата.
-Защо? - възразила Втората. - Тия са триръки. Имат и повече глави. Може и по-бързо да стане.
-Дааа, и по девет пръста на всяка ръка. Проклета радиация! - натъжила се Първата.
-Аха! Да бяхме сега три обикновени гущера - подкрепила я Втората.
-Да бе! И някой, като този, вечно да се опитва да разбере късаме ли си опашките в случай на опасност или не! - възмутено издишала Третата. 
Гръмко изцвилила катерица ...
-По дяволите! - възкликнала Първата, гледайки догарящия рицар. - Трябва най-накрая да се научим да сдържаме емоциите си. Все пак беше някаква компания!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

8 Response to "Драконови приказки: Дракон (ядрена приказка)"

  1. gost says:
    8 януари 2012 г., 19:32

    Спаска не би понесла такова бъдеще - лаптопът й ще се самоубие от скука. ;(

  2. Gloxy-Floxy says:
    8 януари 2012 г., 19:49

    Нема кво да ми се цупите! Чакам, чакам някой да ми разкаже какво станало със Спаска по Коледа - нъцки! Чакам, чакам, белким Кръстю нарисува едноглавата ламя, която точно толкова харесвам - нъцки! Еееми, тогаз сама си разказвам каквото ми хрумнало или превеждам каквото ми попаднало. Дреме ми за лаптопа и, той и без туй прилича на Марвин! :Р

  3. зори says:
    8 януари 2012 г., 20:20

    На мен пък ми хареса - много готина история.
    А Спаска сега е в ръцете на Тру, той каза, че иска 22-ри номер.

  4. Gloxy-Floxy says:
    8 януари 2012 г., 20:28

    :) Мерси!
    Остава да разшифровам последното ...

  5. gost says:
    8 януари 2012 г., 20:35

    Тру, известен още като Troubadour, си пожела преди време да напише приказката за Спаска с номер 22. :)
    Мрънкай на него. ;)

  6. Gloxy-Floxy says:
    8 януари 2012 г., 21:23

    :) а, добре! Тру знам кой е, само това с номера не бях сигурна как точно да го разбирам.
    Ок, няма проблем, щото в момента съм бетер от Марвин, ако и да не съм еднокрака, което ме кара на подозрението, че и някои електронни организми са хормонално обременени ... по някакъв неизвестен на науката начин. Айде, пак се отплеснах, сори!

  7. gost says:
    8 януари 2012 г., 21:35

    Уф, изглежда ще трябва да се спра някой път по-подробно на душевността на лаптопа. :) Дотогава успех с хормоните!

  8. Gloxy-Floxy says:
    8 януари 2012 г., 22:02

    Ама какво общо има душевността с хормоните? Душеналичието на комповете и лаптопите съм го доказала по опитен път. Ако ги обичаш сърдечно и им казваш "любов моя", животът им се удължава с няколко години и са "по-склонни към сътрудничество", както сам се изразяваш. Освен това са като децата и животните, не можеш никаква неискреност да им пробуташ за чиста монета.
    А хормоните, ъъъ, хормоните ..., абе ако направиш някакво откритие, сподели своевременно, щото за момента нямам особени шансове за успех, ако въобще. :D

Публикуване на коментар