Я душу спрятала в сундук

Я душу спрятала в сундук,
Чтоб не нашли ни враг, ни друг,
Как ни старались, не искали....
Чтоб на ветру не полоскали.
Не билась чтоб, едва дыша,
В чужих руках моя душа.
Чтоб отойти она могла
От бед, предательства и зла.
Укрыла покрывалом белым,
Чтоб не страдала, не болела.

Но только вдруг раздался стук...
Открыла старенький сундук
И вижу, что едва дыша,
Там задыхается душа.
"Пусти меня, я полечу,
Я жить в неволе не хочу"...
"Тебе же больно..."
"Ну и пусть!!!!
Хочу чтоб были боль и грусть,
В покое если прозябать,
Так ведь и счастья не видать...."

автор неизвестен

Що се отнася до личните ми изживявания, душата ми засега си остава без покривало, но на визията си нахлузвам магарешка кожа, т.е. воден знак. Не съм вярвала, че и такова нещо може да ми се наложи, но вчера се оказа, че освен кражбите на публикации, които са открай време, някаква особа си присвоила и профилната ми снимка и се украсила с нея във Фейсбук. Да не се чудите отсега нататък защо ще ме гледате подпечатана. Гадно е да ти крадат публикациите, но дума не може да става за сравнение с това, някой да се представя за теб! Долу ръцете от мен!

Публикувано от

8 Response to "Я душу спрятала в сундук"

  1. vira111 says:
    19 януари 2012 г., 11:26 ч.

    Глокси, съчувствам ти за това, което се е случило във ФБ. Не разбрах дали се оправи или още не. А стихотворението е много хубаво. Много ми харесва.

  2. Gloxy-Floxy says:
    19 януари 2012 г., 11:38 ч.

    Благодаря и за двете!
    Не, проблемът не се реши. Въпреки купчината доклади които пуснахме, няма реакция до момента от страна на ФБ.

  3. Mery says:
    19 януари 2012 г., 13:11 ч.

    Gloxy, днес за втори път се връщам да чета поста ти, и не само заради стихотворението, което веднага попи в мен и напои душата ми... Иска ми се да коментирам постъпката на онзи, който те е "откраднал" - баба ми има една много мъдра приказка за случаи, в които думите не стигат:"Не е виновен той (който там е), акъла му е толкова!"
    Надявам се проблема да се реши скоро.

  4. Gloxy-Floxy says:
    19 януари 2012 г., 13:21 ч.

    Благодаря, скъпа!
    Лошото е, че хората с толкова акъл са твърде много. Нямам нерви!
    Не бях сигурна, че има смисъл да занимавам всички с това, но тъй като може да се случи на всекиго, приех мнението на една приятелка да го разкажа като предупреждение.

  5. Венцислав Сотиров says:
    19 януари 2012 г., 14:38 ч.

    Браво! Браво :) :) :)

  6. Gloxy-Floxy says:
    19 януари 2012 г., 15:26 ч.

    :) Не мога да асимилирам светлата ти радост, Венци!

  7. Maria says:
    20 януари 2012 г., 11:07 ч.

    Много хубаво стихотворение :)
    Съжалявам за случилото се...
    Всичко най-добро пожелавам

  8. Gloxy-Floxy says:
    20 януари 2012 г., 12:16 ч.

    Благодаря, Мария!

Публикуване на коментар