Малко терапевтично хайку

Не, че е писано с такова предназначение, на мен ми действа терапевтично произволно хванато за ушите хайку, стига да не е от западни автори. И понеже сега имам нужда от проветрение на главата, ще си споделя терапията с вас, в случай, че действа и на някой друг. :)
Избрах сезонно.

В мразовита нощ
гледам звездите.
Други светове.

Студени звезди,
светлината ви не радва мен,
самотния пътник.

След студа на зимните улици
грея ръце пред огнището.
Домашен уют.

Пресен сняг
хруска под обувките.
Зимна мелодия.

Зимна луна
осветява пътя ми.
Небесен фенер.

Леден вятър,
от снежните поля
диханието на Севера.

Снежна прах,
летящ по вятъра
прозрачен воал.

Снежни звездички,
ловя с ръка
скоротечна красота.

Вятърът носи снежинки
в безкрайната далечина.
Така лети и времето.

Следи, затрупвани от снега,
кой ли пътник ви е оставил?
Кратка памет.

Мраз - измамник,
нарисувал листа по стъклото,
а зад прозореца само сняг и сняг.

В светлината на фенера -
хоровод на снежинки.
Мен не поканиха.

Снежните простори
ме зоват в далечината.
Свободата на вятъра.

Дмитрий Степаников


Публикувано от

3 Response to "Малко терапевтично хайку"

  1. Rosen says:
    23 януари 2012 г., 21:06

    Супер хайко Глокси! Напомня ми на някои от мантрите в йогата и на текстовете за правене на медитация. Може би по-късно ще го пробвам като вечерна сесия хихих :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    23 януари 2012 г., 21:40

    Не знам на какво се дължи, но за мен лично успокоителният ефект върху съзнанието е по-силен от този на мантрите. :)

  3. Rosen says:
    23 януари 2012 г., 21:48

    Може, те са мислени за индийци хихих. Не знам някой да пише като за българи специално.

Публикуване на коментар