 |
| Ante Meridiem by Cryslara |
"Искам приказка за такива дракони"- каза Рени.
Ха сега, де! Като не са на мода сред приказниците дракони с влечение към себеподобните си. И още по-малко щастливо влюбени. Но с малко прекрояване ... :)
Веднъж Драконът се влюбил. Влюбване като влюбване - цветенца, разбира се, душел; слушал песента на птичките; въртял се непрекъснато около дома (т.е. пещерата) на любимата си и стихове съчинявал:
Твоите очи зелени
отдавна взеха ми ума.
Опашка чудна, паст желязна ...
О, нека във краката ти да падна!
Но трите прелестни глави
не поглеждат ме, уви!
Действително, не му вървяло на Дракона в любовта. Сигурно защото бил вегетарианец. А сред околните битувало мнението, че без месо драконът не е дракон. "Ами той сигурно никаква сила няма, нали разбираш!" - шепнели приятелките на ухото на любимата му и го поглеждали снизходително.
А сила той си имал. Но от безразличието на любимата си се разболял. Лежал на ръба на една пропаст с отпуснати криле. Две от главите му димели, а третата кашляла в пропастта огнени топки. Долетяла при него Драконката и му казала:
-Слушай, ти иначе си нормално сложен, добре изглеждаш. Но защо не ядеш месо? Ако ядеше, можеше да ти се усмихна ласкаво ...
-Аз обичам ягоди - отвърнал Драконът. - Особено горски. А месо не обичам.
-Но нали казват, че любовта на Дракона минава през стомаха. Не можеш ли в нейно име да похапваш месо поне месец? - опитала се да го изкуши тя.
-Любовта е дело сърдечно. Храносмилането няма нищо общо - останал непоклатим Драконът, въпреки че вътрешно му се плачело.
За негово щастие Драконката излязла любопитна:
-Да взема да ги опитам тия твои ягоди пък, какво толкова ...
Драконът подхвръкнал от изненада и закръжил във въздуха от щастие. Литнали към полянката с ягоди, приземили се и той запълзял по земята ягодки да събира. Късал ги с уста, но не ги гълтал, а деликатно ги подавал на възлюбената си с върха на езика.
Вкусът, естествено, бил непривичен, ароматът също, но и харесали. "Да взема да пробвам малко по-различен живот ... - замислила се тя. - А то, иначе, едно и също, едно и също - всеки ден ..."
Тази нощ Драконът спал преплел шии и опашка с Драконката.
Не ставайте пленници на догмите, не бягайте от късмета си! :)
по Анна Поршнева
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
16 януари 2012 г. в 20:10
"Готина приказчица за дракони" - сподели гарджето и продъжило да си врътка лодката по модел на Леонардо :)))
16 януари 2012 г. в 20:14
:D {}
17 януари 2012 г. в 7:08
Бря, че приказка сутринта. :))))))
{}
17 януари 2012 г. в 7:36
Хихихи! {}
21 януари 2012 г. в 8:56
Глокси, благодаря ти!
От давна чета твоя блог, но понеже почнах от по-старите притчи и сега ги препрочитам отново - не смеех да коментирам много по тях, за да не стане като спам.
Тази приказка много ми хареса, понеже наскоро загубих любовта на едно момиче и имах нужда от нещо романтично за утеха. Желая ти да имаш по-късметлийски дракони в живота си хихих
Росен
21 януари 2012 г. в 10:46
:) Дано следващата любов да е щастлива!
А те драконите като хората - всякакви чешити, така че няма да страдаме от липса на разнообразие в серията. :D
21 януари 2012 г. в 11:44
Глокси, а как да си направя някакъв профил, че да мога да съм с лице и линк тук, а не да се пиша анонимен - можеш ли да ме ориентираш?
Росен
21 януари 2012 г. в 12:21
Можеш да си направиш профил в Блогър, www.blogger.com, или просто във формата за коментари от опциите на "Коментиране като" да използваш "име/урл" и само да си напишеш името.
21 януари 2012 г. в 15:22
Мерси, то даже се оказа, че аз съм имала и блог хихих. Бях забравил
21 януари 2012 г. в 16:16
:D Еее!
24 януари 2012 г. в 9:15
Не знам на драконите как им се отразява вегетарианството, но на спортната легенда Карл Люис му се е отразило добре и не само на него.