Това го изрових от архива на един от другите ми блогове отпреди 3 години и реших да го репостна. Тогава, като се упражнявахме, падна голям смях. Та ако някой го налегне скука през уикенда, може да се възползва и да сподели резултата с нас, естествено! :D
Попитали популярен японски поет, как се пише китайско стихотворение.
"Обикновено, китайското стихотворение се състои от четири стиха-обяснил той.- Първият ред съдържа началната фраза, вторият ред е продължение на тази фраза. Третият се отдалечава от нея и започва нова фраза, а четвъртият обединява предишните три."
Това може да бъде илюстрирано с известна японска песничка:
Две дъщери на търговец на коприна живеели в Киото.
Голямата била на двадесет, а малката на осемнадесет.
Войникът сразява с меча.
А тези девойки-с очите си."
"Обикновено, китайското стихотворение се състои от четири стиха-обяснил той.- Първият ред съдържа началната фраза, вторият ред е продължение на тази фраза. Третият се отдалечава от нея и започва нова фраза, а четвъртият обединява предишните три."
Това може да бъде илюстрирано с известна японска песничка:
Две дъщери на търговец на коприна живеели в Киото.
Голямата била на двадесет, а малката на осемнадесет.
Войникът сразява с меча.
А тези девойки-с очите си."
из "101 дзен истории"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
28 януари 2012 г. в 11:24
Руйно вино източих. Нарязах мезе. Стих китайски ще пиша. Щот на трезва глава муза не идва.
28 януари 2012 г. в 11:49
Музата на Док се крие,
иска стимулант.
Кой ще пие, кой ще плаща ...
Чакам резултат! :D
28 януари 2012 г. в 16:25
:)))))
Китайско стихотворение с българска зима
Земята не може да се освободи от прегръдката на студа,
но в човешките обиталища весело разговарят приятели.
Довечера в театъра има представление.
Хора топлят хора.
* * *
Брезичка, поникнала до ограда,
с тънко, тънко стебло.
В края на града има обширни поляни.
Семената не избират къде да паднат.
* * *
Хората се забавляват,
а аз пак съм потънала във философия.
Буда е живял толкова отдавна…
Музата ми е древна колкото света.
28 януари 2012 г. в 17:12
Ще я убиваш ли или ще правим клуб
на жените, които не умеят да се "забавляват"?
Защо ли Господ се хаби със съботата ...,
пак подарихме чувствеността си на компютъра!
:D {}
29 януари 2012 г. в 0:20
Така си праведна край купата с ориз,
така спокойно чоплиш с щипчици от Тао страст,
стъпалата ти разсичат небосклона,
и жив е Мао,
жив та жив,
посяваш гъбка - жасмини от Тибет талазено към теб прииждат..
:-}