Граф някой крал Алфонс запита
Кога е любовта честита?
"Мъжът когато оглушее,
А пък жената - ослепее."
Отвърна графът разсъдлив:
"Защо бедата страховита
Да прави брака ни щастлив?"
И рече кралят: "Щом ушите
Не чуват вече ругатните,
Мъжът прогонва от слуха си
Словата злобни на жена си
На масата или в кревата.
Така, избавен от кавгите,
Живее в мир, с душа благата.
Подобно случва се с жената:
Щом не съзира светлината,
Не може да следи съпруга
Дали не кръшка тайно с друга,
Тъй ревността ѝ се стопява,
Във всичко вярва слепешката
И бракът се успокоява."
1547
Ханс Закс
Превод: В. Константинов
Източник
Публикувано от Gloxy-Floxy
16 януари 2012 г. в 8:11
много вярно...
16 януари 2012 г. в 8:38
:) Аха.