Притчите

(детска притча)

Магаренцето много искало да намери щастието. Но най-напред трябвало да узнае, какво е това. И се отправило при своя съсед - Овнето.
-Здравей, при теб има ли щастие?
-Сега ще погледна, влизай!
Магаренцето влязло. А Овнето погледнало в килера ... под кревата ... в хладилника ... И свило рамене:
-Нещо не намирам ...
-Значи няма. Много жалко.
И Магаренцето се наканило да си ходи.
-Слушай, Магаренце, - спряло го Овнето - а може би това е щастие? - и разстлало пред Магаренцето дебела вълнена наметка.
-Не, не мисля - казало Магаренцето и се отправило към вратата. - Ще ида при Козичката. Може при нея да има щастие.
-Козичке, здравей! Кажи, моля те, случайно да имаш щастие? - с надежда попитало Магаренцето.
-Щастие?! - Козичката оставила на масата шарената купа и се замислила. - Навярно имам..., но не си спомням къде съм го сложила ...
-Така-а ... - казало Магаренцето. - У Овнето няма щастие, при теб също ...
-Да, но имам мляко! - възкликнала Козичката. - То е толкова вкусно! И полезно! И въобще!..
-Щастието не е "въобще"! - мъдро отбелязало Магаренцето и се отправило при Патока.
Патокът седял във водата зад голямо листо от водна лилия и закусвал. Хапвал от любимото си блюдо - "салата от водорасли с водни бръмбари" и крякал от удоволствие.
-Здрасти, Паток! Аз търся щастие - казало Магаренцето. - Случайно да имаш?
-Как да нямам?! - изкрякал Патокът.
Магаренцето подскочило.
-А може ли да го видя?
Патокът смъкнал капака на голямо ведро и гордо изпъчвайки гърди, казал:
-Ето! Гледай!
Магаренцето мушнало главата си във ведрото:
-Ти какво, подиграваш ли ми се? Това са попови лъжички!
-Да, но са цяло ведро! Това е щастие! - възкликнал Патокът.
-На мен не ми трябва такова щастие! Прощавай!
Продължило Магаренцето нататък и навлязло в гората.
-Магаренце-е! - тихо го повикал някой.
Магаренцето се скрило зад едно дърво и се ослушало. Храстите се размърдали и на пътечката излезли ... Овнето и Козичката.
-Е? - попитали те. - Намери ли щастието?
Магаренцето тъжно въздъхнало и поклатило глава ...
-Слушайте ме внимателно! - изгракала на дървото старата Врана:
При елхата, където гората
клони опира в небесата,
където ручеят в клисурата бълбука,
където мечката в бърлогата лежи,
там щастието ви ви чака,
Магаренце, недей тъжи!
Дълго вървели Магаренцето, Овнето и Козичката. Накрая видели пред себе си елха - висока, превисока! Тая същата!
А щастието? То къде е? Нима ги излъгала старата Врана?
Магаренцето обиколило дървото и видяло малко Момиченце. То стискало в ръцете си синя кофичка и треперело от студ.
-Не бой се! - ласкаво му казала Козичката.
-Нищо лошо няма да ти направим! - успокоило го Овнето.
А Магаренцето го попитало:
-Ти ли си щастието?
-Аз съм Маша! - казало Момиченцето. - Искам да ям! Студено ми е! Искам вкъщи!
-Аз ей сега! - казала Козичката. Грабнала кофичката и се скрила зад храста.
Скоро се върнала и поставила кофичката, напълнена догоре с мляко, пред Момиченцето.
-Изпий млекцето, топло е!
Маша изпила млякото до капка.
-Сега ще ти стане съвсем топло - казало Овнето и загърнало раменете на Момиченцето с дебелата вълнена наметка, която носело навсякъде със себе си.
Маша се стоплила и спряла да трепери.
-А сега към къщи! - казало Магаренцето.
Маша седнала на Магаренцето и всички тръгнали. Пътят към къщи винаги е по-кратък и весел!
-Вижте! Вижте! Това е моят дом! - Маша скочила от Магаренцето и запляскала с ръце.
И наистина, Магаренцето, Овнето и Козичката видели две брезички, а до тях се мъдрела спретната къщурка с керемиден покрив.
Момиченцето разцелувало новите си приятели.
-Благодаря! Вие ми помогнахте! А това е такова щастие!
Така Магаренцето и приятелите му намерили щастието.

Екатерина Карганова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy