Джордж бил служител в английска поща. Работата му се състояла в това, да обработва писмата с нечетливи адреси. Един ден точно преди Коледа намерил на бюрото си писмо, просто адресирано с треперлив почерк: "До Бог". На плика нямало друг ориентир, затова служителят отворил писмото и прочел:
"Мили Боже,
Аз съм 93-годишна вдовица на държавна пенсия. Вчера някой открадна портомонето ми. В него имаше сто лири, които бяха всичките ми пари. Ще взема пенсия отново едва след Коледа, а за празника бях поканила двама приятели на обяд. Сега няма с какво да купя храна и да ги посрещна. Нямам семейство, към което да се обърна за помощ и ти си единствената ми надежда. Можеш ли да ми помогнеш, Боже?"
Джодж се разчувствал и бидейки човек добросърдечен, закачил копие от писмото на дъската за съобщения в офиса. Колегите му също били трогнати и успели да съберат помежду си 95 лири. Изпратили ги на старата дама кеш в пощенски плик и останалата част от деня работили окрилени от мисълта, че са направили едно добро.
Коледата дошла и отминала. Пет дни по-късно в отдела за сортиране се озовало още едно писмо, просто адресирано "До Бог". Пощальоните нетърпеливо се скупчили около Джордж. В писмото пишело:
"Мили Боже,
Как мога да ти се отплатя за това, което направи за мен? Благодарение на щедростта ти, можах да предложа прекрасен обяд на моите приятели. Прекарахме чудесно, разказах им за невероятния ти подарък и даже нашият енорийски свещеник е извън себе си от радост. Между другото, липсваха пет лири. Мисля, че са тези крадливи пощенски служители."
Джордж не можел да не си спомни мисълта на Оскар Уайлд:"Няма ненаказано добро."
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
12 декември 2010 г. в 0:33
Ха ха, въпрос нагледна точка.