КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: КОЛЕДАТА НА ЖИВОТНИТЕ

(детска коледна приказка)

Всяка година, няколко дни преди Коледа, над гората се появява особен знак - звезда, която свети не съвсем като другите звезди. Тя разпръсква във всички страни лъчи, блестящи като скреж и всеки от тях бърза да докосне спящите зверове, провирайки се и в най-закътаните дупки и бърлоги.
-Събуждайте се, - шепне звездата - настъпва Рождество! Приготвяйте се за нашия ежегоден празник!
Празникът се провежда на една тайнствена поляна, неизвестна за хората, под защитата на стоящите на стража ели. Всяка година програмата е различна.
Ту концерт, който дават птици, долетели от всички краища на земята - празничен концерт, на който солист е славеят.
Ту бал с истински оркестър. В него звучи сребърната тръба на петела, дрънкането на свраките, разнообразни животински гласове, а цикадите и щурците отмерват ритъма.
Този път звездата обявила:
-Ще имате празник като у хората. Аз ще украся елхата със светлинки, а вие пригответе подаръци и ги връчете на гостите. Искам всички да останат доволни. И за да няма обидени, ще направим репетиция. Защото да намериш нужния подарък е деликатна работа.
-Това е лесно, - отвърнали зверчетата - ние ще измислим нещо оригинално.
-Ще видим - казала тихо звездата. - Елате в навечерието на Коледа и носете подаръците си. Изберете каквото искате, само помнете, че те трябва да доставят удоволствие!
Тогава животните теглили жребий, за да разберат кой на кого да направи подарък. Получили се неочаквани и смешни двойки, например, цикада и бухал, плъх и енот. Но това не е толкова важно, на Коледа всички животни са братя!
С весело настроение зверовете се разпръснали по дупките си и всеки обмислял с какъв подарък да се яви на празника.
И ето че дългоочакваната вечер настъпила. Лунната светлина обгърнала цялата гора и разкрила необичайна суматоха по дърветата. Животните, включително и тези, които обитавали близкия зоопарк, бързали към тайната поляна и всяко носело своя подарък. А звездата сияела като скъпоценен камък в тъмното небе.
Зверовете вървели между дърветата и нощта била толкова хубава, че в сърцата им горяла светлина, а в главите им нямало и сянка от лоша мисъл ... Наблюдавано отстрани, били истински трогателна гледка.
Магаренцето носело наръч сено, което възнамерявало да подари на лисицата. Зайчето - морков за щъркела. Котката - къс месо за овчицата. Цикадата смятала да зарадва бухала със слънчев блясък. А червеношийката мислела, че ще направи добро, като подари на кърта няколко искри, които събрала от домашното огнище. Много насекомоядни птици носели в клюновете си най-различни мухи за подарък на други птици, които кълвели зърна. Охлювът носел на гърба си лист салата, предвкусвайки как ще се угости с него жабата. Петелът се канел да подари своето "кукуригу" на мармота, който повече от всичко обичал да поспива сутрин. Дългото шествие завършвала мечката - тя носела ледена шушулка за гущера.
Гостите се събрали на поляната. Животните търсели и намирали тези, които им се паднали по жребий и си разменяли подаръци. А високите ели блестели от светлина.
Изглеждало, че радост като фойерверк трябва да избухне на поляната. Обаче ... всички били дружелюбни и приветливи, но се чувствали някак неловко. И доброто настроение някъде убягвало.
Гущерът се дърпал по-далеч от шушулката. Бухалът притварял очи, заслепен от подаръка на цикадата. На лиса сеното и присядало. Слепият кърт си изгорил кожухчето с искрите от огнището. Щъркелът се отвръщал от моркова, а овчицата жално блеела около парчето месо. Всички били разочаровани.
-Какво стана? - шепнели учудените ели.
-Какво стана? .. Какво стана? - повтаряло ехото.
А станало това, че нашите приятели донесли подаръци, които сами искали да получат, без да вземат под внимание вкусовете и предпочитанията на тези, които ще ги получат. Ето ви и празник!
Почакайте! Какво се движи там по пътеката? Птиците излетели, за да видят по-добре, може би е някой закъснял гост.
-Забавно! - изкряскала свраката. - Това е лешник, сам ходи!
Сам? Съвсем не! Зад лешника се показала една божа кравичка, която го бутала с глава и така бързала, че съвсем се запъхтяла.
-Къде е катеричката? - попитала тя, като едва събрала дъх. - Този лешник е за нея.
Катеричката стремително скочила от дървото.
-Колко мило, дребосъче! - изтявкала тя. - Лешник! Каква вкуснотия! И тъкмо когато ми свършиха запасите! Как се досети да донесеш за подарък това, което харесва на мен? Та ти се храниш с листни въшки!
Животните радостно обградили божата кравичка. Те разбрали каква грешка са допуснали и се наканили да дойдат на следващия ден с нови подаръци.
Станал чудесен празник. Лиса получила кокошо крилце, агънцето - кътче от зелена поляна, гущерът - слънчев лъч, къртът - от любимите си бели червеи, мармотът - възглавница с мек горски мъх, птиците - мухи или зърна, според вкуса си. Щъркелът получил слама за гнездото си, щяла да му потрябва, когато напролет се отправи на север, в Елзас. А катеричката получила нов лешник.
Коледната нощ завършила с пълно ликуване. И доколкото божата кравичка единствена се оказала толкова сърдечна и проницателна, била удостоена с подарък от рождественската звезда, която докоснала гръбчето и с един от лъчите си и дала блясък на пъстрите и крилца.
А животните в гората разбрали, защо е наречена така - божа кравичка.

Мария-Луиза Вер


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

2 Response to "КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: КОЛЕДАТА НА ЖИВОТНИТЕ"

  1. Лилия says:
    21 декември 2010 г., 10:17 ч.

    Много е красива притчата.Благодаря.Тук винаги чета с интерес

  2. Gloxy-Floxy says:
    21 декември 2010 г., 10:19 ч.

    :) Моля!
    Ще пропусна да се възгордея, щото ти въобще обичаш да си четеш ... и не само! :D

Публикуване на коментар