Един облак във висините,
Птица плува във водата,
Вчера ловецът отне другарката и.
Аз стоя сам на брега,
Дълго се трудих и ето,
Скоро ловецът ще дойде за мен.
Преди той в лъка
Да постави стрелата,
Трябва да успея да му кажа,
Че покоят настъпва,
Когато облакът е във висините,
Когато птиците са в езерото.
***
В безконечността на пространството на съществуване
на нашите действия, чувства и постъпки,
в пространството, където са недостижими всичките наши цели и мечтания,
където ефимерността на резултатите от нашите действия
е толкова очевидна и страшна
със своята безнадежност,
все по-често идва мисълта,
и това е главната истина,
че светът е и това, и това.
И на мен не ми е дадено
да открия друг свят,
както и да изменя този.
Единственото, което е по силите ми -
да пребивавам достойно в този свят,
изпълнявайки дълга си.
из "Девета притча" от "Притчите на Кумадзо Ясумото"
Михаил Златовски
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "ПОКОЙ"
Публикуване на коментар