ПРИКАЗКА ЗА ЛЪВЧЕТО

(детски притчи, терапевтични приказки за деца)
В гората живеел царят на животните - лъвът. Той нямал, както е прието, дворци, слуги и стражи, нямал нищо, което се полага да има един цар, но всички знаели, че царят е той. Един ден му се родил син - рижо лъвче. Ще кажете, че всички лъвчета са рижи, но това било необикновено рижо. Като огън. Даже слънцето му се радвало. Но на лъвчето не му било до смях. Точно обратното, защото е много трудно, когато не си като всички. Лъвчето често се биело, защото го дразнели, а баща му го учел да бъде силно и смело. Веднъж, когато отново се прибрало с раздран нос и наранени лапи, баща му го повикал.
-Разкажи ми, защо си се бил - помолил той.
Очите на лъвчето светнали злобно:
-Тези тигри! Викат ми "риж"! Страхливи котки!
-Но ти наистина си риж - усмихнал се баща му. - Кажи, нима ти е обидно, когато те наричат лъв? Или казват, че имаш четири лапи и една опашка? Нима е срамно? Нещо лошо ли има в това?
-Не - отвърнало лъвчето.
-Тогава защо се сърдиш, когато казват, че си риж? По-лошо е отколкото да си раиран, или черен, или бял?
-Но, татко! Те ме дразнят!
-Мили синко, - казал лъвът - дразнят те, защото се озлобяваш. Всичко зависи от това, какво чуваш. Това е само цветът на кожата ти, нищо друго. И ако искаш да знаеш моето мнение, аз го намирам за най-прекрасен на белия свят. Ето така!
Лъвчето чувствало, че баща му е прав, но гордостта не му позволявала да се съгласи веднага.
-Трябва да помисля, татко, - казало то - трябва да помисля.
-Разбира се, сине - надигнал се баща му. - И помни, всичко зависи само от теб.
И знаете ли, лъвчето наистина помислило. Не че станало съвсем примерно и напълно престанало да се бие, не, разбира се. Но оттогава, като чуело зад гърба си "риж", с достойнство поглеждало през рамо и казвало:"Да, и това много ми харесва!" Постепенно съвсем престанали да го дразнят. Вече не било интересно.

Оксана Онисимова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

0 Response to "ПРИКАЗКА ЗА ЛЪВЧЕТО"

Публикуване на коментар