Притчите

В древни времена живял един свят човек. Светостта му била толкова велика, че удивлявала даже ангелите и те слизали от небесата, за да видят как, живеейки на земята, е възможно да се уподобиш на Бога. А светецът живеел просто, разпръсквайки около себе си добро, както цветето разпръсква аромат, без само да забелязва това. Всеки ден от неговия живот можел да се определи с две думи: той боготворял и прощавал. Никога дума не проронвал за това, но то се изразявало в усмивката му, в приветливостта му, добродушието и ежечасната благотворителност.
И помолили ангелите Бог: "Господи, дай му дара на чудесата!"
-Съгласен съм. Попитайте го какво иска.
И попитали ангелите светеца:
-Желаеш ли с докосването на ръката си да изцеляваш болните?
-Не, по-добре сам Бог да твори това.
-Не искаш ли да имаш дар слово, със силата на което да обръщаш грешниците в правия път?
-Не, това е работа на ангелите. Аз се моля за грешниците, но не обръщам.
Ангелите продължили да му предлагат дарове и да настояват да избере един от тях.
-Добре, - казал светецът - искам да творя добро така, че сам да не знам за това.
Замислили се ангелите и решили да направят така, че сянката на светеца встрани и зад него да има дар да изцелява болните, да облекчава скърбите и да утешава печал. Така и станало.
Когато минавал отнякъде, неговата сянка встрани и зад него покривала със зеленина утъпканите пътища, украсявала с цветя увехналите треви, връщала чистата вода на пресъхналите ручеи, свежия цвят на лицата на болните деца и тихата радост на на техните майки.
А светецът по предишному живеел скромно, разпространявайки около себе си добро, както звездата изпуска светлина, както цветето изпуска аромат, без сами да разбират. А хората мълчаливо го следвали, без да говорят нищо за чудесата му. Даже забравили името му и започнали да го наричат "святата сянка".

Еп. Михаил Семьонов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy