Притчите

В чест на победата на руските войски над наполеоновата армия през 1812г., в нашия град била построена катедралата "Александър Невски".
Повече от 100 години стояла на централната улица, преплитайки камбанен звън със съседния красив храм "Рождество Богородично".
След революцията катедралата била взривена, а храмът преустроен в кинотеатър "Йондоз", което означава "звезда".
Върху основите на катералата построили завод, който станал прословут с това, че в него често избухвали пожари.
След третия унищожителен пожар повече не се опитали да го възстановяват. А мястото на развалините дълго наричали "при изгорелия завод". С този пожар е свързана и нашата тайнствена история.
Това се случило след войната. В студената и гладна зима на 1947 г.
В старинния двуетажен дървен дом, някога пансион за благородни девици, в една от квартирите живеела вдовица с две дъщери, на 7 и 9 години. Мъжът и, военен летец, загинал през 1944-та. Благодарение на военната пенсия семейството някак свързвало двата края. Новата година донесла за подарък смразяващ студ от -40 градуса. Празника прекарали скромно, а единствената им мечта била да преживеят до пролетта, до топлината.
В нощта преди Рождество напалили печката до зачервяване.
В тази чудесна нощ избухнал и големият пожар в завода, недалеко от дома им. Пламъците се издигнали високо, а вятърът разнасял огнените искри навсякъде наоколо. Дървената къща можела лесно да се подпали. Началникът на пожарната команда наредил жителите на къщата да се евакуират. Чукали по всички врати. Хората, облечени на бързо, изскачали на улицата.
Само в квартирата на вдовицата никой не отварял. Но съседите не се отказвали и продължавали упорито да чукат по вратата. Накрая стопанката отворила. Разбирайки за опасността, с мъка разбудила двете си деца. Облекли се и излязли в мразовитата нощ.
И тогава на трите им станало лошо. Лека-полека се възстановили на свеж въздух. Но главите ги болели дълго, а мислите им разбъркано се лутали. Били се натровили с пушека от печката, затова им било толкова трудно да се пробудят. А ако били останали в стаята до сутринта, никой нямало да може да ги събуди.
След няколко часа потушили пламъците и дали отбой. Обитателите на дома се прибрали да се стоплят и да си доспят. Наложило се да проветрят добре квартирата на вдовицата и да изпуснат скъпоценната топлина.
Удивителното било, че при пожара не пострадал нито един човек. В завода нямало нощни смени. А странното съвпадение и загрижеността на съседите спасили семейството от смъртна опасност.
Старият дом отдавна вече го няма. Момичетата пораснали и създали собствени семейства, родили им се деца, т.е. ние. Вместо кинотеатър отново има църква "Рождество Богородично", в небесносин цвят и с висока камбанария.
А ние отглеждаме вече собствени деца. Те обичат да разглеждат стария албум и да слушат семейни истории. Най-голямата племенница скоро роди момиченце - началото на пето поколение оттогава.
Рождество празнуваме цялото семейство, ходим на нощната служба в църквата, крием подаръци за децата под елхата и търсим Звездата на небето.
И разказваме семейното предание за баба, мама и леля от следвоенните времена. Рождественска приказка, колко крехък е животът и колко деца, внуци и правнуци зависят от една разпалена печка. И главно за това, колко е хубаво, че при цялата си беззащитност сме закриляни отгоре.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy