КРАЙ ЛЮЛКАТА

Честит Рожден Ден, Влади!
С обич и признателност! :)

Новороденото кротко спяло в люлката си. Три млади феи нервно се суетели около нея. Днес бил първия ден от стажантската им програма.
Вратата се отворила и тържествено влязла сбръчкана стара фея с демодирани очила на носа.
-Скъпи колежки! - патетично подела тя. - Днес е специален ден - денят, в който вие поемате по вашия професионален път! Да си орисница е велика отговорност! Но нашите възпитанички ...
Старата фея била прословута с многословието си и "възпитаничките" бързо се отегчили. Едната вперила отнесен поглед в тавана и отплувала в света на фантазиите си. Останалите две, полускрити за гърба и, си зашепнали тихо.
-... Да определяш човешките съдби е чест и призвание ... - ръководителката продължавала речта си и изглеждало, че никога няма да свърши.
Младите феи съвсем се отпуснали:
- ... и той ми каза, - шушукала едната - че познава декана на дриадите и ако искам, може да ми уреди втора магистратура там. Но аз му казах, че това е твърде далеч от основната ми специалност и не искам неприятности един ден. Не че е същото, но представяш ли си такъв срам, като Феята на зъбките, дето представила фалшива диплома. А и била злоупотребила с милиарди!
-Много компромати излизат напоследък! - също шепнешком и отвърнала другата. - Носят се слухове, че разследват кръстницата на Пепеляшка за превишаване на служебните правомощия. Била направила нарочно едната и стъклена пантофка с половин номер по-голяма, а останалото са само ПРИКАЗКИ!
Във възмущението си тя не само повишила тон, а неволно махнала с ръка. Пръчицата и чукнала по люлката. При това изскочила малка, светеща искра, която с весело свистене закръжила над люлката и накрая целунала бебето по челото.
-Колежке? - старата фея я гледала строго и въпросително над очилата.
Младата орисница гузно се присвила за миг, но бързо се овладяла, изпънала се и гордо пристъпила напред.
-Приказки! - уверено повторила тя и тържествено насочила пръчицата си към люлката. - Той ще стане разказвач на приказки! Чудесни, увлекателни истории, които ще карат хората да мислят и да чувстват, които ще забляват и поучават. Така ще прави света по-добър!
С чувство на достойно изпълнен дълг тя отстъпила назад и се обърнала към унесената фея:
-Колежке!
Повиканата стреснато подскочила. След като осъзнала къде се намира, пристъпила към люлката с лице, озарено от блажена усмивка:
-Градинар! - екзалтирано прошепнала тя и докоснала бебето с пръчицата си. - Той ще стане чудесен, грижовен и нежен градинар. Ще има прекрасна ливада с глухарчета ...
-Колежки! Колежки-и-и! - рязко заскърцал гласът на старата фея. - Вярно е, че орисничеството е творческа професия. Но не можем да си позволим да сме толкова абстрактни! Това са човешки съдби! Как ще се прехранва това бебе? О, небеса!
Възмущението и било толкова непристорено и дълбоко, че чак очилата и заподскачали на носа. Това накарало третата орисница да прихне:
-Хи ... хи ... - изплъзнало се от устата и, преди да успее да заглуши пристъпа на смях.
-Казахте ли нещо, колежке? - впил се в нея гневният поглед на старата фея.
-Химик! - ясно и отчетливо произнесла "колежката", като пристъпила гордо напред и внимателно докоснала главата на бебето с пръчицата си. После казала през рамо: - Искахте някоя по-съвременна професия, струва ми се?!
Трите феи разперили ефирните си крилца, елегантно закръжили над люлката и след като една по една целунали бебето нежно, се измъкнали през прозореца.
-Какъв материал! Какъв материал! - не стихвало възмущението на старата фея. - Толкова усилия, толкова усилия и накрая какво - никаква практичност, никакви умения за работа в екип!
После вперила тревожен поглед в професора-магьосник, който седял в широкото кресло в ъгъла и мълком наблюдавал ритуала:
-Какво ли ще излезе от това? Химик-разказвач на приказки, с ливада от глухарчета!
Той бръкнал в джоба на мантията си и извадил кристално кълбо. Взрял се изпитателно в него и проронил лаконично:
-Нямам идея!

Приказката е личен подарък

Публикувано от

3 Response to "КРАЙ ЛЮЛКАТА"

  1. momenti-momenti says:
    13 декември 2010 г. в 15:49

    Чудесен подарък! :)

  2. Владимир Кабрански says:
    13 декември 2010 г. в 16:05

    Благодаря, Галя! Най-ценния подарък за мен, е че всеки ден се докосвам до хора като теб. Радвам се,че ви има!

  3. Gloxy-Floxy says:
    13 декември 2010 г. в 17:25

    :) Благодаря, благодаря!
    Цунки-гунки! :)

Публикуване на коментар