Веднъж Жабата чула песента на Славея и изпаднала във възторг. Славеите действително пеят прекрасно и даже жабите не може да не забележат това.
"Би било чудесно, - помислила си тя - ако и другите птици умееха да пеят така! А то в тази гора един истински певец няма: едни крякат, други грачат, а нещо, което да ти грабне душата, няма. Колко жалко!"
И Жабата започнала да се учи при Славея. Всяка вечер тя идвала до дървото, където той обикновено пеел и старателно повтаряла трелите му. Е, както можела. Отначало нищо не се получавало. Но минали няколко месеца и усърдието и било възнаградено - Жабата научила няколко ноти. Не всичките разбира се, само две или три, но за начало (и за жаба) това е голямо постижение.
Доколкото нямала търпение да се хване за работа, тя доскачала до гората и там започнала да обучава птиците и зверовете в това, което сама била научила. Естествено, малко от тях я взимали на сериозно. Но Жабата не се отказвала - уговаряла, убеждавала, набивала нови идеи в неподатливите глави на горските обитатели, заразявала ги с личен пример ... И усърдието и отново било възнаградено. Минали няколко месеца и в гората се научили да квакат. С извивки.
П.Бормор
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
2 декември 2010 г. в 8:54
Квак-завой,квак-завой...тържествена песен
2 декември 2010 г. в 9:14
:) Браво!
2 декември 2010 г. в 10:41
Хм, раздвоена съм. И аз съм усърдна жаба, но дано пък някой от горските обитатели наистина стане добър певец, а не квака само с извивки.;)
2 декември 2010 г. в 12:05
:D Че си усърдна, усърдна си, но не си жаба! {}