При Бог се явил мъжът и се оплакал от скука. Бог се замислил: "От какво да му направя другар, като за него похабих всичкия материал?" Но тъй като не искал да отказва на молбата, направил жената, като вложил: няколко ярки слънчеви лъчи, всички чаровни краски на Зората, загадъчността на Луната, красотата на лебед, игривостта на котенце, грацията на водното конче, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита. Всичко това слепил заедно. После, като предупреждение за притворност добавил: хладния блясък на звездите, непостоянността на вятъра, сълзливостта на облаците, хитростта на лисица, алчността на акула, ревността на тигрица, отмъстителността на оса, кръвожадността на пиявица, отровата на опиума. И вдъхнал в нея живот.
Бог я дал на мъжа и му казал:
- Вземи я такава, каквато се получи и не се опитвай да я преправяш!
Публикувано от Gloxy-Floxy
29 август 2009 г. в 11:00
Тази притча момченцата трябва да я учат още в първи клас.:)
31 август 2009 г. в 19:37
:)Добра идея!
9 септември 2009 г. в 3:16
Малееееее тои за Вселената толкоз не се е мъчил,прилича ми на..."баба вари кокали,кокали магbосани,сипала ракийка станала магийка...":):):)
9 септември 2009 г. в 17:14
:) Но пък си е струвало!
12 ноември 2009 г. в 9:38
Всичко добре, ама май малко е прекалил с акулското...