ПРИТЧА ЗА ТИШИНАТА

Уморен от шумния и неспокоен град, където всичко пречи на медитацията и самовглъбяването, един човек тръгнал да търси тишина и спокойствие сред природата.
Пристигнал в гората, но го подразнили бръмченето на мухите и свиренето на щурците. Навлязъл по-навътре, но птичите трели разстройвали контакта с вътрешното му "Аз". Влязъл в пещера, но в нея го смущавал звука на падащите капки вода.
Тогава си построил малка къщурка със звукоизолация. Затворил всички врати и прозорци и в тишината загърмял дразнещ звук "тик-так, тик-так". Разбил часовника в стената.
Седнал, успокоил се, въздъхнал дълбоко и решил, че най-накрая е намерил жадуваната тишина, но ...
"Туп, туп, туп ..." - сърцето му гръмко биело в гърдите.

Публикувано от

1 Response to "ПРИТЧА ЗА ТИШИНАТА"

  1. Анонимен Says:
    3 септември 2009 г., 15:31

    Nikade ne mojem da izbiagame ot sebe si

Публикуване на коментар